Кой се страхува от Memphis, или битката срещу добрия вкус

Когато добрият вкус е статуквото, конвенционалното, настървеното преследване на трендове от самодоволни кариеристи, затварянето в собствен илюзорен свят, загубата на истинска чувствителност и отдалечаването от естествената радост на живота, когато е настървен снобски консумеризъм… той има нужда от битката с Memphis. 

Ако преди четиридесет години MTV създаде още един образ на музиката, то Memphis създаде още един образ на дизайна. И телевизията, и движението са родени през 1981. Само три години преди 1984, която в антиутопичната визия на Джордж Оруел ще пререже хуманизиращите цивилизацията ни корени и тя, цивилизацията, ще се превърне в изгубил жизнената си свежест, посивял, изсъхнал клон. Човечеството сякаш носи в културната си памет тревожността от пророчеството за приближаващата сивота и като реакция на това 80-те избухват в цвят. Заставките на MTV са фосфорeсциращи калейдоскопи. Момичетата притварят клепачи, покрити с плътен син или зелен грим, свиват устни в бонбонено розови панделки, разтърсват гриви и люлеят ярки пластмасови обици.    

Всичко това – от графичния дизайн до модата, е отражение на Memphis. Дизайнерското движение, живяло по-малко от десетилетие, повлиява цялостния образ на 80-те. И не само. Отприщва постмодернизма на десетилетието, смесвайки според едни ар деко, попарт и кич, според други – Bauhaus и детските играчки Fisher Price. То е аномалия, спазъм, от който бликва радостен смях, светла реакция срещу минимализма, танцуваща и пееща на висок глас Less is Bore, реакция на иконичната софистицираност на 50-те, на малко тъмната, окована в ламперии строгост на 70-те.          

Някои определят дизайните на Memphis като абстрактни композиции от дискове, рингове, цилиндри, вълнообразни ръбове и причудливи ъгли, според други те са като лимонови шайби, четки за зъби или фантасмагорични същества. Всички са еднакво зашеметени от десените и от цветовете – ярките, чисти и пастелно-бонбонени цветове, очаквани по перата на екзотичните птици и в пликчето с маршмелоу, но истински шок като част от мебелите.  

„Те правят революционни мебели – непочтителни, безсрамно разрязващи представи и очаквания“,  коментира влиятелната американска журналистка в сферата на дизайна Вера Грааф и резюмира смисъла на движението с думите: „Добрият вкус беше лошото нещо, срещу което те се бореха“. Ана Уинтур, леденото лице на американска модна библия, казва след дебюта на Memphis в Ню Йорк: „Нямаше достатъчно fun, докато базираната в Милано група Memphis не представи първата си колекция – радостен синтез на исторически алюзии и rock ‘n’ roll”.

В името Memphis се пресичат асоциации с древната египетска столица и града на Елвис. В този смисъл самото то е културен кръстопът. Създателите на движението твърдят, че всъщност името изпаднало от парчето на Боб Дилън, което слушали пак и пак в онази декемврийска вечер в миланската дневна на една от най-светлите звезди на дизайна на ХХ век Еторе Сотсас, вечерта, когато основали групата. Stuck inside of Mobile with the Memphis Blues Again изпява пак и пак в онази нощ Дилън, докато желанието за свобода от традиционния подход и функционализма в дизайна очертава линията около първия световен дизайнерски кръг. Групата включва първоначално дузина дизайнери. Те работят независимо и заедно, за да създадат първата колекция, съдържаща 55 мебели, лампи, часовници и керамики. На 18 септември 1981 година колекцията избухва по време на Миланското изложение, втурвайки се в света като модно шоу, без обичайните анонси на продуктите, без предварително принтираните каталози (традиционни за продуктовите брандове). Свежата непозната енергия ражда огромна приливна вълна от интерес на публика и на преса. Случва се нещо безпрецедентно в дизайнерския свят. 

Колекцията е всичко, което познатите мебели не са: преднамерено крещяща и шокираща. С дързост и насмешка към установените ценности Memphis изгаря с едно шоу повечето от най-важните опори на мебелния дизайн, предизвиквайки изобщо подхода в дизайна по отношение на материали, повърхности, цвят и форма. Плексигласът и фибростъклото се съизмерват с аристократичния, достоен за пиедестали и гениални статуи мрамор. Целта е да се дефинира дизайнът по нов начин – той е не само нещо, отнасящо се до това да седиш комфортно, той е предизвикателство, провокация, забавление и най-вече комуникация. Мебелите от първата колекция на групата приличат на тотеми или на герои от анимационен филм и крещят „Погледни ме, няма как да не ми обърнеш внимание“.

През 1982 тайфунът Memphis достига бреговете на Америка. В дъждовната октомврийска вечер опашка от около 3000 души се вие пред една лофт сграда в Манхатън. Всеки иска да надзърне в апартамента, превърнат в шоурум за шоуто Memphis at Midnight – представянето на групата в Ню Йорк. Движението започва да преобръща света на дизайна и да оформя лицето на 80-те. След време The New York Times ще напише: „Седем години по-късно Memphis е част от историята, а неговите дизайни се купуват само от колекционери“. Карл Лагерфелд ще изкупи цялата първа колекция, за да декорира дома си в Монако, а сред ценните образци на разпродадената на аукцион през 2016 арт колекция на Дейвид Бауи ще греят и много творения на групата.

И докато идеите и образите, които групата инспирира, грабват света, то мебелите, създадени от движението, рядко напускат пределите на шоурумовете. Клиентите намират или че е трудно да ги интегрират в интериора си, или че са твърде скъпи – цените варират от 2000 до 10 000 долара. Сравнени със събитието, в което се превръща движението, продажбите му са напълно пренебрежими. „Попаднахме под натиска на капитала“, казва Сотсас и разпуска групата през 1988. Тя се появява и изчезва с ефимерността на модата. „Това, което особено ме учудва, е колко бързо нещата се изчерпват. Три столетия минават, за да достигне дорийският храм своя разцвет. Сега нещата се изчерпват за три седмици“, заключава Сотсас. През 90-те години той коментира: „Всичко това вече изглежда много далечно и психологически, и културологически. Ние вече не сме група, а просто приятели“. 

Но на фронта Memphis не всичко е спокойно. Феноменът не е мъртъв, просто е преминал в нова фаза. Музеите на дизайна са включили дизайните на групата в постоянните си колекции, отбелязвайки, че те имат историческо, не комерсиално значение. А може би комерсиалният й потенциал ще се разгърне в бъдеще. Кейт Милър, специалист по декоративни изкуства на ХХ век в Christie’s, предрича, че дизайните на Memphis ще са ценните антики на бъдещето. 

Натали дьо Паскуе, художничката, една от основателките на групата и автор на много от емблематичните й принтове, през 2013 създава с датския бранд HAY колекция от чанти с „мемфически“ шик. Година по-късно излиза и „мемфическата“ й колекция за American Apparel. Виждаме влиянието на групата и в колекции на Dior и Missoni. И в дизайните наДжонатан Адлер, Индия Махдави, Moustache… 

Не съм имала щастието да бъда отнесена от приливната вълна на онова първо влизане на Memphis в света през 1981, но видях как през пролетта на 2015, пак по време на Миланското изложение,  шоурумът на мебелния бранд Kartell на Via Turati избухна в безпрецедентни за мебели графични десени и още по-безпрецедентни за мебели цветове – зрял лимон, прашна мента, портокал, глазиран мак, мокри водорасли, безоблачно небе, лагуна, виолетки. Ярки и прозрачни или плътни и пастелно-бонбонени, те покриваха екстравагантните форми – композиции от елементи цитати, сред които разпознаваш детайл от архитектурата на древногръцкия храм, извивката на антична ваза или цилиндрите и ринговете на машинна част. Всъщност десените, цветовете и формите, които изглеждаха носталгично футуристични, бяха безпрецедентни за Kartell, но имаха вече прецедент в историята на дизайна и този прецедент беше Memphis. Kartell goes Sottsass. A Tribute to Memphis – това представяше шоурумът в онази пролет на 2015. Шестте вази, двата стола и лампата с прекрасните имена – Calice, Colonna, Pilastro, Daisy, създадени от Маестрото Еторе Сотсас три години преди смъртта му през 2007, бяха тук в шоурума, произведени за първи път, защото за първи път развитието на технологията позволяваше това. Тук бяха и столовете по дизайн на звездните Филип Старк и Патриша Уркиола, тапицирани в текстили с принтове на Memphis. Тогава Алберто Бианки Абричи от Memphis srl. – официалния производител на дизайни под бранда Memphis, изрази надеждата си, че колаборацията с Kartell ще позволи дизайна Memphis да очарова много хора и да влезе в техните домове, нещо, което преди така и не се е случило.            

Станалото е станало. Движението Memphis е отворило вратите на индивидуалистичния постмодерен подход. Изпратило е посланието, че дизайнът не би трябвало да се приема само и единствено на сериозно, и е родило сантимента по неговата роля да изненадва, да те кара да се чувстваш и изплашен, и фантазьор, и щастливо свободен като в детството си. Все неща, които са необратими.

 „Мислехме, че ще направим хората по-добри и обществото по-щастливо, което естествено не стана“, пише Сотсас. Достатъчно е, че движението е станало част от бляна за това. А добрият вкус винаги ще има нужда от битка с някой като Memphis.    

чети още

Насаме с Нора

Какво е държала в ръцете си Венера Милоска?

Молитвата на Любов

Изкуството проговори езика на технологиите