Вече е станало страшно.

Димитър Воев има една велика песен, която се казва „Страх“, и в нея се пее:

„Страх ме е, когато нямам сили да летя
страх ме е да бъда сам във подлата игра“

Интервю с Венци Мицов.

Имаме ли сили да летим?

Ние отдавна не летим. Вместо летенето лазим в помията и чат-пат надигаме глава, за да видим дали и останалите са омазани колкото нас. Защото за нас е важно да видим, че другите са също толкова зле, колкото сме и ние. И когато видим това, с облекчение се потапяме отново във фекалната яма, която зовем с името „Родина“, но която никога няма да почистим, просто защото тази тор, в която се търкаляме, е хранителната среда на собствената ни неуспешност.

Всеки светъл пример ние, от високата позиция на фекалната яма, посрещаме с философски подмятания, като „тоя ли бе, тоя баща му какъв пияница беше“ или „тоя ли бе, тоя е дебел“ или „тоя е грозен бе“ или „един познат на мой познат е спал с тая, не е нищо особено“.

У нас светлият пример не съществува. Защото всеки, който светне, ще освети помията, в която се търкаляме. А никой не иска да му показват действителността. Всеки иска да живее в заблудата, че „нашата помия е най-яката помия на света“.

Страх ли ви е от Тошко Йорданов?

Едно време ни беше страх от Тошко Живков. Викахме му „Тато“ и тайно у дома го псувахме, но иначе, когато излезехме извън панелните си коптори, му се прекланяхме и около един милион от нас бяха членове на БКП, защото Тошко беше неин лидер. А, и още поне 2 милона доносничехме доброволно в полза на БКП. Щото пак на Тошко така щеше да му е по-комфортно.

Днес имаме други тошковци. Бойко Борисов беше Тошко в продължение на 11 години. Синът ми почти не помни време, в което съвременният Тошко от ЕНП да не го е управлявал.

А сега пък иде Тошко Йорданов да изчегъртва някакви неща. Изобщо – Тошко си е страшен. Гледайте да не му стъпите на черджето…

Имате ли обяснение защо никой не харесва Бойко, но всички се кефят на Слави?

Имам, обяснението е простичко.

Слави е тренд. Бойко вече не е тренд.

В политиката у нас, както и във всички други сфери ние сме подвластни на модните трендове. Преди доста време Бойко Борисов беше модерен. Той дойде, за да разгради мафията, да разкара лошите. Сега Слави иде, за да разгради мафията и лошите. И двамата са тип „алфа-мъжкар“ и двамата имат афинитет към, така да се каже, етнобалканския вербунг (за да не използвам думата турбофолк).

И двамата в миналото са били в добри отношения помежду си, а днес не са. Но днес ситуацията  е такава – Слави е модерният играч, а Бойко е амортизираният от властта лидер.

Кого ще изберете – зависи много от това дали сте фен на ретрочалгата или на симфоничния попфолк.

Ако нямаше пандемия, щяха ли хората да се хванат за гушите?

Разбира се! 

Та ние винаги сме били във война. Мога да ви дам десетки примери, които веднага ще ни закарат на барикадата, където да се бием до смърт:

– за и против задължителната военна служба;
– за и против гей браковете;
– за и против истанбулската конвенция;
– за и против…кърменето в мол.

Да не говорим, че преди година-две имаше съвсем сериозна тема в социалните мрежи, касаеща идиотската концепция на някакъв титан, според която кирилицата е нещо лошо и трябва да я забраним, за да се присъединим към западната цивилизация…

Камю има една прекрасна книга – „Чумата“. Сега, в началото на пандемията, си я препрочетох отново. В нея има една скрита теза – „ако искате да обедините човечеството, изпратете му чума“. Е, пратиха ни чума (COVID-19), но ние, вместо да се обединим, започнахме да се млатим още повече и издигнахме клетите Чорбанката и Мангърката в култ. А сегашният ни здравен министър доскоро беше фен на Джуди Майковиц и извънземните.

Не, няма да спрем да се бием. Ние имаме нужда от много кьотек. И си го доставяме виртуално. Щото в реалния живот сме страхливци. Там треперим от сянката си.

Според вас служебното правителство трябва ли да стане редовно, за да изчегърта и последния кадър на ГЕРБ?

Имам един проблем със служебното правителство. Имам го и с „протестните партии“, които скоро ще ни управляват. Те идват, за да „изчегъртат“, и това много ми харесва. Всички далавери на ГЕРБ трябва да бъдат изчегъртани.

Само че всички, които съвсем скоро ще дойдат да ни управляват, нямат никакъв отговор на въпроса – „А какво друго освен изчегъртването предлагате“. Например никой не поема ангажимент да извърши необходимите реформи в културата. И съм убеден, че там всичко ще си остане, както си е било. Защото тя не е интересна. Там парите са малко. Може и без нея.

Искам да видя някой политически субект, който в програмата си ми казва не само „какво“ но и „как“. А това го няма в нито една програма. Иначе и аз мога да обещая, че ако ме изберат, заплатата ще стане 20 000 лева. Ама как, откъде – вие ме изберете, па после ще помислим…

Вярвате ли в силата на „Магнитски“?

Иска ми се да вярвам, че това, което ние не можахме да свършим за 30 години, американците ще го свършат за 3 дни с един закон.

Но скептикът в мен казва, че това няма да стане.

Знаете ли – имам кофти памет и помня. Помня, че винаги у нас е имало по един Пеевски. Той първо се казваше Илия Павлов. После Славчо Христов. После как ли не. Но във всеки случай ще имаме и нов такъв и не бива да се заблуждаваме, че това няма да се случи.

Въпросът е дали сме достигнали до момента, в който това вече може да не се случва? Аз лично се съмнявам. За това толкова много българи се радват, когато, противно на всякаква логика, ни ударят отвън с нещо подобно на „Магнитски“.

Усещането за справедливост го няма. Но, уви, смятам, че върху това усещане някои хора ще изградят сериозни политически кариери. Дали съм прав – ще разберем в следващите години.

По-хубаво ли ще бъде, ако България се обяви за 51-ви американски щат?

Ами… Знам ли. Не успяхме да станем „задунайская губерния“, съмнявам се, че някой желае да сме 51-ви щат. Харесвам Русия и нейната култура. Харесвам и САЩ и неговата поп култура (защото високата култура на САЩ ми е чужда, уви).

Но не харесвам империите. В този ред на мисли обаче много повече не харесвам Путин, отколкото Байдън. Ако искате ме наречете „соросоид“, но това са убежденията ми.

И, не, не мисля, че трябва да сме част от каквито и да било чужди държави. И без тях сме си достатъчно зле…

Бихте ли пуснали Македония в ЕС?

Слава богу никой никога няма да ме пита…

Историята между нас и Македония е толкова сложна, белязана е с толкова много национални доктрини, че според мен там няма полезен ход. И с това млъквам, защото човек, който не разбира нищо от външна политика, не трябва да се излага, говорейки по теми извън компетенциите му…

Макар че в последните години управляващите ни с малки изключения нищо не разбираха, но кой съм аз, че да го казвам това…

Смятате ли, че у нас LGBT са потиснати и дискриминирани? Знаете ли защо са обидени?

Смятам, че е време да отворим дебата за браковете, наследяването и осиновяването на деца от гей двойките. И че това са теми, по които в ЕС почти няма държава, която да не е свършила тази работа.

В това отношение LGBT общността има пълното право да се чувства дискриминирана. Не е логично твоят партньор в живота да е в болница, а ти да нямаш право да му идеш на свиждане, защото документално вие не сте никакви един към друг.

Но не харесвам прайда. И не защото с нещо ме притеснява. Напротив – ходил съм на прайд в Барселона, там той продължава цяла седмица и е нонстоп купон.

Не, не харесвам манифестациите. Те не ме кефят от времето на оня Тошо, за който говорих в началото насам.

И не харесвам, когато няколко НПО-та изземват автентичността на някоя група хора и започват, къде аргументирано, къде – по-често – истерично, да трупат дивиденти, които в края на годината ще отчетат пред донора си.

Вие на кое място класирате българските медии по свобода на словото?

От една страна, 112-о ни е екстра. Точно там си се намираме. От друга страна, като гледам как създания като Мангърката и Чорбанката се появяват когато и където си поискат, за да говорят откровени тъпотии, си мисля, че има нещо сбъркано у нас. Но не мога да разбера кое е то. Дали откровените лунатици ни се струват носители на критичното мислене, или нещо друго – не знам.

Знам само, че младите хора, които се занимават с алтернативно изкуство например, нямат никакво място в никакви медии. И това вече не е заради цензура. Това е, защото освен 112-о място ние сме на едно първо – първо място на чалга мисленето в медиите.

Как бихте продължили лозунга: Работа, работа, работа…?

Когато бях млад, комунистите ползваха тоя тип послания. Например някъде в началото на 80-те Тодор Живков каза – „Професия, професия, професия – ето алфата и омегата на нашата образователна система“.

Това повтаряне до откат в девизите ми напомня оная забележителна мисъл на Гьобелс – „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина“.

Имате ли песен за травматичната реалност?

Моя ли? Не. Но има поне 200 траш метъл песни, които пасват идеално на ситуацията.

Както пишеше едно време на една стена в края на 80-те:

„Социализмът шибан ваш
ще го пометем със траш“

Е, иска ми се да си пусна някой албум на „Слеър“ (например „Слеър 88“) и да вляза в парламента с кубинките си „Док Мартенс“. И да извърша едно изчегъртане, ама такова, каквото аз си знам…

Но това го казвам само за протокола. Иначе съм много благ и възпитан човек, на мравката път правя.

Но никъде не съм казал, че правя път на български депутат, де.