Когато Уорхол срещна Хичкок

Месарите са най-идеалните убийци, такава била общата оценка от необикновената среща на Алфред Хичкок и Анди Уорхол. Вместо в разговор за изкуството или хубавата страна на живота първата среща между “бащата на психологическия трилър” и “бащата на попарта” преминала в размяна на мнения за възможно най-мрачната страна на света – убийствата.

фотография Иво Йованович

Когато през 1969 г. Уорхол основал списанието “Интервю”, намерението му било да публикува разговори с известни личности – артисти, музиканти, креативни умове. Специфично за списанието било това, че разговорите водил главно Уорхол, както и това, че били публикувани без направена редакция.

И макар че знаменитият Уорхол имал зад гърба си многобройни интервюта с известни личности, той бил много развълнуван, когато трябвало да направи интервю с прочутия кинорежисьор Хичкок. Може би защото мислил, че те двамата нямат нищо общо. Мнозина обаче забравят, че в течение на пет години (1963 – 1968) Уорхол е заснел 60 филма. Интересно е обаче сведението, че по време на своята дълга филмова кариера Хичкок е заснел около 50 дългометражни филма. Куриозен е фактът, че и двамата започват кариерата си като илюстратори – Уорхол като комерсиален, а Хичкок като илюстратор в немите филми. 

Когато през 1974 г. двамата артисти се срещнали, за да направят споменатото интервю, Хичкок бил завършил последния си филм – трилъра “Полуда”, и вероятно затова мрачната страна на живота била главният лайтмотив в разговора им за смъртта, убийствата и психозите.

На първия поставен от Уорхол въпрос  “Защо хората убиват?” Хичкок без колебание отговорил: “По икономически причини, особено в Англия”. Какви са хората, които убиват и защо –  бил следващият въпрос на Уорхол, отговорът на режисьора бил кратък – “от отчаяние”. Дизайнерът насочил интереса си към въпроса за масовите убийци и последвалият отговор гласял: „Те са психопати, много често импотентни, като героя в “Полуда”. Човекът е бил абсолютно импотентен, докато не е започнал да убива, и това го е върнало в живота”. Това накарало Уорхол да се спомни едно свое преживяване, когато в него стреляла американската актриса Валери Соланес. Тя стреляла три пъти в стомаха му, след което художникът преживял клинична смърт и много часове сложна операция. По този повод Уорхол казал следното на Хичкок: „Когато в теб стрелят, това ти се струва като на филм. Не можех да схвана, че това е реалност, и все още ми се струва като филмова сцена. Затова си мисля, че  хората, които убиват, виждат нещата така – все едно гледат телевизия”. След тези думи на художника на Хичкок като че ли не останало нищо друго, освен да каже, че всичко това е “въпрос на мига”. На тази констатация Уорхол отвърнал: “Направиш ли веднъж престъпление, можеш да го сториш и повторно, а когато продължиш да убиваш, то се превръща в нещо съвсем нормално”. ”Зависи от това къде убиецът ще остави трупа. Това е “малкият проблем”. След като си направил първото убийство, къде си оставил трупа” – казал Хичкок, а Уорхол се съгласил с думите: „Ако успееш да направиш това добре, тогава вече пречки няма. Знаеш ли, винаги съм мислил, че месарите могат добре да направят точно това. Според мен месарите са най-идеалните убийци!”.  

чети още

Дезинформация, пропаганда и конспирация – какво e бъдещето за нашите демокрации?

Прощава ли се успехът на жените?

Културата на отричането

Нашия свят още го има