Когато съдбата е на твоя страна

Собственикът на малкото ресторантче на ъгъла на Медисън авеню и 36-а улица забеляза, че и тримата му клиенти в тази ранна нюйоркска утрин на 22 септември 1905 година наблюдават с нескрито възхищение бързащата по тротоара жена.

фотография Иво Йованович

Името на тази млада дама, чието слепоочие туптеше в такт с крачките й, беше Бел Грийн, младши библиотекар в Принстънския университет. Бел стигна до импозантната сграда на номер 225, пое дълбоко въздух и прекрачи прага. Неин ментор в университетската библиотека беше Джуниъс Морган. Заради широката й експертиза той я бе препоръчал на своя чичо Дж. П. Морган, най-богатия банкер на Съединените американски щати, добре познат със своя рязък и труден характер. Само при мисълта, че би могъл да ги заговори, неговите подчинени се стрелваха в първата врата, която им попаднеше, само и само да избегнат среща с него. Освен че бе най-богатият банкер, той контролираше половината от железопътния транспорт на Америка и бе създал General Electric, U.S. Steel и AT&T. Но Дж. П. Морган не бе завършил икономика, а история на изкуствата в Гьотингенския университет и изпитваше неутолим глад към красивите неща в живота и в изкуството. Сега този мастит финансов лъв се нуждаеше от добър и търпелив експерт, който да обработи и подреди все по-нарастващата му изключителна колекция от редки книги и артефакти, още повече че строежът на специалната сграда на Медисън авеню, в която да разположи безценната си сбирка, бе завършен. След препоръката на племенника си, със смръщени вежди и високомерен поглед, Морган прие да отдели от времето си и да интервюира Бел.

Някога, също като много други новоосвободени роби, прадядото на госпожица Бел Грийн се бе преместил със семейството си в северните щати на страната с надеждата да избегне желязната хватка на дискриминационните закони. Но дори и на новото място само една капка африканска кръв в родословното дърво била достатъчна за отказ на граждански права. Трето от петте деца в семейството на Ричард Грийнър, Бел наследила матово кремавата кожа на майка си Дженъвив. След десетина години пълна липса на емпатия между двамата съпрузи бракът се разпаднал. Тогава храбрата Дженъвив взела смело решение. С риск да се сблъска със закона, тя се впуска в това, което наричали passing – афроамериканци с по-светла кожа подправяли своите документи и така „преминавали” в света на белите. Дженъвив отвежда децата си от крайните квартали на Ню Йорк в Принстън и сменя фамилното име от Грийнър на Грийн. За по-голяма убедителност на „средиземноморския” тен на семейството тази неустрашима жена добавя към родовата история въображаеми прародители португалци с името Да Коста.

С тази метаморфоза пред Бел да Коста Грийн се отварят нови хоризонти. Вече можела да живее свободно, да посещава местата за бели, да учи и да работи това, което иска. И ето, на 28 септември 1905 година с една телеграма с размазани мастилени букви идва промяната и така важната за нея новина:

„… Вие сте назначена. стоп. 75 долара на месец. стоп. Библиотеката на господин Морган. стоп. Утре в 8 часа. стоп. Закъснения не се допускат. стоп…”.

За Бел започва забележителната кариера на личен библиотекар на Дж. П. Морган. Банкерът казва на своя племенник, че тази млада жена с неясен загорял тен е най-умната и находчива дама, която някога е срещал. Той е удовлетворен, че в лицето на Бел е открил съмишленик с потенциал.

Минават близо три години. Убеден в професионалните й качества, Морган я изпраща във Великобритания като свой представител, за да участва в търг по разпродажба на една от големите частни библиотеки на английската аристокрация. Там се случва нещо, което дори Морган не е очаквал. При необикновено силна конкуренция Бел надделява над опитните играчи и успява да изкупи всичките седемнадесет ценни инкунабули за сума, близка до днешните четири милиона долара. Този неин първи успех я облича в слава. След триумфалната й обиколка на всичко, което е най-блестящо в лондонското висше общество, Бел отскача и до Париж, където новоспечелената й известност я застига и й осигурява широк прием в артистичните среди, но я прави и изкушен клиент на модните бутици. А когато се връща в Ню Йорк с придобивките си, Дж. П. Морган е във възторг от резултата, който води към голямата цел, а именно да направят библиотеката му равна на най-големите в света.

Бел става негов агент в колосалната надпревара по закупуването на европейски средновековни и ренесансови книжни съкровища и миниатюри. На тези търгове участват алфа-познавачи, колекционери, библиофили и изкуствоведи – crème de la crème в тази област, голяма част от които представляват интересите на приказно богати американци. Със своята харизма и сериозни познания Бел да Коста Грийн се налага в тези кръгове в епоха, в която жените дори нямат право да гласуват. Заради нейния невероятен търговски нюх и усета й към стойностните неща Морган й доверява милиони долари за участие в търговете. А и съдбата я обича и играе в нейна полза. В нюйоркското общество дълго се разказвал този случай, при който Дж. П. Морган бил в Европа и се канел да пренесе в Америка всички ценности, закупени от Бел. Банкерът щял да пътува с новата звезда на трансатлантическите плавания, лайнера „Титаник”. Обаче за късмет по настояване на Бел пътуването на Морган се отложило със седмица, за да се допълнят още предмети, нещо, което спасило от гибелната прегръдка на океанското дъно не само Морган, но и множество съкровища на европейката култура.

През 1908 година Бел да Коста Грийн вече е знаково име и търсена личност. Тя е красива и независима, блестяща, със заразяващ оптимизъм и остроумие. Бел е и суетна, почти винаги облечена в дрехите на френския дизайнер Пол Поаре, с изискани бижута и екстравагантни шапки, придружени с коментара й: „Това, че съм библиотекарка, не значи, че трябва да се обличам като такава”. За времето си Бел е една от най-високо платените работещи жени в Америка. Неизменен магнит за мъжете, вечер е можело да бъде видяна на прием или в операта, на театър или в ресторант или да се забавлява с бохемата в Гринуич Вилидж. Но Бел никога не забравя заровения си произход и опасностите, които я дебнат заради него. Това я възпира да създаде трайна връзка, защото какво би станало, ако роди дете от такава връзка и какъв ще бъде цветът на кожата му? Всичко ще се сгромоляса, ще загуби мястото си в обществото, да не говорим за последствията за близките й, а и за самото й физическо оцеляване.

По време на една вечеря, давана от нейни нюйоркски приятели, Бел среща световно признатия познавач на Италианския ренесанс и забележителен мъж Бернар Беренсон. Експертните оценки, които Беренсон изготвя, били неоспорими и имали силата както да въздигнат, така и да съсипят. Бил по-възрастен от нея, но това не било пречка за разтърсващата им романтична история. По време на страстната им връзка Беренсон живее с жена си в Италия, близо до Флоренция, а съпругата му великодушно приема новото увлечение на мъжа си. Бел не само крие от Морган любовта си, но и самото си познанство с Беренсон. Добре известна била враждата на банкера с този човек – вечният огън на съперничеството между големите колекционери и високото им его. Тя е възхитена и запленена него – той от нея. Следвайки копнежа по любимия и под благовиден предлог, младата жена го последва в Европа. По италианка от италианките със своята матова кожа, Бел се слива с тях, а расовите й терзания се стопяват. Прекрасните опияняващи дни следват един след друг. Но идва голямото притеснение, че тайната й ще бъде разкрита. Бременна е и взема най-трудното решение в живота си. След загубата на детето завръщането в Ню Йорк е като студен душ за нея, но все пак… все пак е спокойна, че никой от обкръжението й не е бил достатъчно „услужлив” и Морган така и не научава за връзката й. Обичаният мъж болезнено й липсва, въпреки че си пишат почти всеки ден. Раздялата е тежка и за двамата, а животът им се стича така, че никога повече не се срещат. Няколко години преди да почине, Бел изгаря всички писма на Беренсон, той обаче запазва нейните и те още могат да бъдат прочетени във флорентинската му библиотека.

Работейки заедно почти десетилетие, Дж. П. Морган и Бел Грийн създават това, което днес е една от престижните и многоуважавани публични културни институции на Съединените американски щати, която е и най-големият американски депозиториум за артефакти на западноевропейската цивилизация.

Морган напуска този свят в Рим през 1913 година и тогава започва нова глава от историята на Бел. Световният политически, финансов, икономически и артистичен елит присъства на службата в негова памет в Уестминстърското абатство. Богатството на банкера е изчислено на три милиарда долара, като около половината от тази стойност е неговата арт колекция. Той дарява на Метрополитън мюзеум някои от предметите, а останалата част поверява на грижите на Бел Грийн в библиотеката. Освен немалката сума за нея в завещанието си Дж. П. Морган я определя за директор на институцията „доживот”.

Страстта на Бел към книгата изпълва всички аспекти на това изкуството: текст, стил,  хартия, подвързия, форзац, илюстрации. Безкрайно щастлива, тя прекарва живота си, наслаждавайки се на тайнството на съобщността между автор, редактор, художник и читател. Тази, която биографите на Дж. П. Морган наричат „богатство сама по себе си”, преминава през двете световни войни на поста директор на библиотека „Морган” до оттеглянето си през 1948 година.

Бел да Коста Грийн, родена Бел Марион Грийнър, умира през 1950 година. До края на нейните дни истинският й произход и възраст остават скрити. Едва след като си отива от този свят, биографите на Дж. П. Морган стигат до истината. Те подозират, че Морган е бил посветен в тези нейни тайни, но че ги е опазил в свой интерес.

За живота на Бел Грийн са написани две книги от двете страни на Атлантическия океан – едната в САЩ, а другата във Франция.

чети още

Красиво-тъжна история

Най-синьото синьо: Пулия

Когато изкуството срещна бизнеса

Пипи отива на цирк