Киносънищата на наследниците на Жорж Мелиес

Една приказка за русалка, механично сърце, Париж и любовта, без която не можем.

„Ние се намирахме пред малък екран… и след няколко мига на него се появи неподвижна фотография, представляваща площад „Белкур“ в Лион. Малко учуден, аз казах на съседа ми: „Значи заради прожекция са ни извикали. От десет години се занимавам с такива неща“. Не успях да завърша изречението и конят, теглещ каруцата, тръгна към нас, а след него други екипажи, после минувачи, с една дума, цялата улична тълпа. При вида на това зрелище ние останахме с отворена уста, вкаменени от удивление, смаяни донемайкъде. След това ни показаха „Стената“ с облак прах, „Пристигането на влака“, „Закуска на бебето“ на фона на дърветата, клатени от вятъра, после „Излизането от фабриката на Люмиер“ и накрая знаменития „Полетият поливач“. В края на представлението всички бяха в упоение и всеки се питаше по какъв начин са постигнати тези резултати.“ Това са думите на Жорж Мелиес по повод първата публична кинопрожекция на братя Люмиер, целият сеанс трае 20 минути там, в една парижко кафене, в края на декември през 1895 г.

По-късно Жорж Мелиес  (1861 – 1938), който идва от сцената на театъра и цирка, обсебен от този нов феномен – кинематографът, ще започне да разказва своите забавни киноистории, в които декорацията, сценографията, странните  механизми и кинотрикове ще ни разкрият първото пътуване до Луната и вечната магия на влюбените, притихнали с долепени длани една в друга в тъмния киносалон. Киното също е  магия! И във всички киноистории има нещо, което ни подтиква да въздишаме с трепет.

Мелиес е една от най-важните и противоречиви фигури в пионерския период на киното. Благодарение на него то от изобретение на техническия прогрес придобива самосъзнанието за ново изкуство. Мелиес е откривателят на игралния филм, на невероятните възможности за разказ чрез кинокамера, но, от друга страна, концепцията му за киното като художествена реалност е твърде консервативна, защото при Мелиес киното е разказ през театралната кутия. Но без театралните феерии на Мелиес едва ли днес щяхме да изпитваме забрава, удоволствие, удивление, шеметен възторг от авторското кино на Тери Гилиъм, Тим Бъртън, Чарли Кауфман, Уес Андерсън, Мишел Гондри, Жан Пиер-Жьоне, Матиас Малзийо. Обединяващият знак между тях е: любовта им към анимацията, приказното във всеки нюанс от реалността и ескейпизмът им като начин за преодоляване на света.

Матиас Малзийо не бе сред „познатите“ ми (така се шегувам, откакто започнах да се занимавам професионално с кинокритика, макар да не фигурирам в списъците на критически киногилдии, стига ми „Обществото на независимите театрални критици“). Търсейки нещо по-екзотично с аромата на вълшебното, открих в програмата на Cinelibri „Една русалка в Париж“ с режисьор Матиас Малзийо.

Париж в новия филм на Матиас Малзийо наподобява онзи вълшебен град от „Невероятната съдба на Амели Пулен“, само че тук вместо палавата Амели се появява романтичният Гаспар, който спасява Лула -руса сирена, и я приютява в своята вана, където й правят компания жълти гумени патета, телевизор с анимационни филми и една странна съседка. В пеньоара на съседката Роси е чаровницата Роси де Палма. В „Една русалка в Париж“ има песни, има кабаре, има нещо от света на Мелиес – обърнете внимание на декорите на филма, сякаш са правени от някой стогодишен театър-майстор. Сюжетът на филма не блести от особени философски идеи за света, но пък приказният модел е добре дошъл във време, когато в реалността вълшебствата са дефицитна подправка. Песента на сирените винаги погубва и както в любовта някои се разделят с обекта на своето желание, така и тук една жена остава сама, но пък за Милена (Роман Боринже) развръзката е различна – понякога хепиендът е невъзможна дестинация. Историята е романтична, с някои окраски на мелодрамата, присъства и лек крими загар, но в същността й диша необходимостта да се опитаме да създаваме магия от хаоса на битието ни. Възрастните забравят за детството и затова в качеството си на възрастни по-често тъгуват от децата. А каква е рецептата да не си тъжен: да носиш частицата от душа на поет, фантазьор, фокусник, перо на птица и да си нещо като вятъра – винаги над повърхността.

 Струва ми се, че работата на Матиас Малзийо не е популярна сред родната публика, затова ще скицирам неговия профил, а любопитните зрители биха обогатили своите сетива, като потърсят чрез средствата на електронната среда проектите, в които 46-годишният французин участва.

Матиас е сценарист, музикант и режисьор, но и писател. Ако сте чували музиката на Ерик Серра към филмите на Люк Бесон, то със сигурност сте запознати с творчеството на група Dionysos, в която се изявяват Матиас и Ерик – приятели още от ученическите години. Създателят и вокалистът на групата е нашият герой. Една катастрофа променя живота на Матиас, днес той може би щеше да е изявен тенисист, но след авариите, които ни причинява случайността, Матиас се отдава на писане, музика и по-късно идва ред на най-голямата му страст – режисирането. През 2007 г. излиза книгата на Матиас „Джек с механичното сърце“, по която по-късно режисира анимационен филм в съавторство със Стефан Берла. Филмът е номиниран за „Кристална мечка“ от „Берлинале“ през 2014, номиниран е за Европейските филмови награди и за „Сезар“ през същата година. Тези, които считат, че анимационните филми са небивалици за деца, вървят в грешна посока. Нарисуваните филмчета в някои отношения могат да бъдат много по-категорични и безкомпромисни спрямо зрителите в отразяването на битието ни. Джак е особен младеж, неговото сърце е механичен часовник с кукувичка, докато броди из улиците на Единбург, за първи път разбира, че е влюбен завинаги. След години той открива своята Мис Акация – известна певица в увеселителен кът, а под неговото шапито самият Жорж Мелиес демонстрира първите си филми, в които сиамски близначки и всякакви странни същества са главните герои. Зрителят ще се наслади на една фантасмагория – филм във филма „Ромео и Жулиета“, подписана от магьосника Мелиес.

Работейки над пълнометражната си анимация, Матиас постъпва в болница заради онкологично заболяване – налага се спешно присаждане на костен мозък. В болницата той води дневник, впоследствие издаден под заглавието „Дневникът на вампира в пижама“. „Една русалка в Париж“ е също киноотговор на книга с автор Матиас Малзийо, но той в никакъв случай не се стреми да бъде център на планетата – осъзнал е, че след като животът е кратък кадър, който ни отвежда или към небето, или към други по-тъмни места, трябва да се работи, защото времето ни тук и сега е малко и винаги една кукувичка може да ни изненада с неочакваното настъпване на последния час.

Ако гледате „Една русалка в Париж“, ще откриете силата на музиката в песните на Гаспар, ще ви се стори наивно как понякога се отказваме от любовта, а после решаваме да експериментираме с чувствата си. Ще ви се иска да напляскате русалката, но пък заради гласа й, сластно омайващ, ще сте готови да й простите всичко, дори това, че песните на сирените вещаят нещастие. Когато гледах за първи път „Една русалка в Париж“, осъзнах, че кризата в киноиндустрията не е нещо страшно: като ги няма бурно рекламираните холивудски блокбастъри, зрителят може да попадне в приказен свят, където хората са крехки създания и изпитват чувства, където зъбчатото колело е изключителна забележителност, а есента край Сена е ключ към сърцето на прекрасен самотник. Да си сантиментален в наши дни вече е предимство. Вярвайте! Мечтайте! Обичайте! И сътворявайте вълшебства в своята стая, така както го правят последователите на Мелиес, заради надеждата, че чудесата предстоят!

чети още

Кой е убиецът?

Секс, лъжи и видео

Кога бързият тест върши работа и кога да заложим на “златния стандарт”

„Хоум офис“ – работа от къщи или по-скоро личен живот в офиса?