фотография Berlin International Film Festival

Актрисата призна , че е била притискана, продължава да се бори за равни права с мъжете в киноиндустрията.

Кейт Бланшет бе голямата звезда на Международният филмов фестивал в Санта Барбара. Форумът представя на най-доброто в независимото кино. 

Лично Роджър Дърлинг, директорът на фестивала награди Кейт Бланшет за дългогодишните й усилия като актриса да популяризира независимото кино. 

Скот Файнбърг, изпълнителен редактор на наградите в Hollywood Reporter, представи кариерата на Бланшет , разказвайки истории, спомени и забавни моменти от впечатляваща й филмография, в която се открояват ролите й в „Син Жасмин“, „Тар“, Don’t Look Up и в Nightmare Alley.

Наскоро Кейт Бланшет приключи снимки във филма „Disclaimer“, режисиран от Алфонсо Куарон, в който тя също играе главна роля и е изпълнителен продуцент. 

Отново сте в Санта Барбара и получавате Голямата награда на  фестивала за изключителен принос към киното, как се чувствате?

Чувството е прекрасно. Филмът „Тар“, който представям е един доста необикновен и меко казано заплетен филм в общността на любителите на филми. Бих казала, че е фантастично, защото това е една значима година за женските роли. Всяка, от които е различна и индивидуална сама по себе си. Да бъда оценена по този начин, за мен наистина значи много.

Беше споменато, че ще правите прожекция  с легендата Густаво Донома.

Да, писахме си, но аз не се асоциирам с тази роля. Представях си, че ще седя до Simon Rattle или Дудамел, въпреки че бяха много заети. Знаете, че това са едни невероятни диригенти, но дойде пандемията, което означаваше, че трябва да правя всичко от разстояние. Всъщност ние не сме се срещали лице в лице, но наистина много искам да се случи.

Предстоят наградите Оскар. С кого бихте искала да се срещнете и да поговорите?

Мисля, че с всеки.  Сблъсках се с много хора. Номинирани и неноминирани. Смея да твърдя, че ще се радвам да срещна всеки на церемонията. Хора като Моника Уили например са необикновени редактори, които имат доста  сериозен ефект във филма. Той не би бил същия без тях.

Бихте ли ни разказала малко повече за потапянето в ролята на Лидия?

Това беше роля, която истински ме погълна в един добър смисъл на думата. Беше голямо предизвикателство, но всичко се възнаграждава от публиката. Отново бях на пиано и работех, и говорих с музиканти. Беше една истинска свобода.

Филм отново е кауза за жените. Смятате ли се за активист?

Като актьор, не мисля, че работата ми е да казвам на хората какво да мислят. Така че дали съм активист? Да. Част от това, което ме движи в работата ми, е да откривам онова, което прави хората силни, да откривам защо правят онова, което правят, но също така и да намирам общото, да се свързвам с тях. Ако изкуството изобщо има някаква функция, то тя е да формира емпатични връзки между възможното и невъзможното.  Вярвам, че нашият филм е крачка напред. Иска ми се киното да помага на другите, не само да ги забавлява.

А вярвате ли, че жените да присъстват равностойно в бизнес, в който всички водещи компании са оглавявани от мъже?
Хората трябва да разберат колко застоял е въздухът, а жените са тези, които казват „Отворете прозореца да се проветри“. Мисля, че тази стена е вече свалена. В нея имаше пукнатини от невероятно дълго време и се опитваме да се справим с всичко това. Не само жените са пренебрегнати, а също и мъжете, хората с различна сексуална ориентация, с различна етническа принадлежност. Да, нашата работа е да сме креативни, но най-важната ни задача е да сме безстрашни. И аз мисля, че ние безстрашно се опитваме да се справим с тези проблеми в тази индустрия.

Говори се, че жените сте по-лошо заплатени от мъжете в киното, така ли е?                                                                                  Не става въпрос само за зплащане, а за отношение. Имаше един проект, който отказах. Много съжалявам, но знам какъв ще бъде плакатът. Знаех от самото начало как ще изглеждат рекламните материали за филма – аз в цял ръст, рамо до рамо с моя колега актьор, напълно наравно. Знаейки цената си и факта, че щях да работя усърдно и всеотдайно, колкото и той, не разбирах защо моят труд няма да бъда равностойно заплатен. Нямаше преговори, затова отказах филма.

Вие подкрепяте публично жените, които имат смелостта да излязат и да говорят за сексуалния тормоз, на който са били подложени.
Мисля, че има много хора в популисткото движение, които се чувстват нечути, незабелязани, безгласни, затова и искат да се включат в такова движение. Имам предвид, Боже, няма ли да е революционно да се вгледаме в аутсайдерите в тези движения и да намерим точка на пресичане? Много често не виждаме общото между тях, поради политически причини.

Някога били ли сте сексуално тормозена?
Има нива на сексуалния тормоз. Била съм притискана, разбира се, и не знам дали има много хора, които не са били.

Благодарности на Спас Мулешков