Импровизациите на Антонио Санчес

Най-известният джаз барабанист идва за концерт на „Пловдив Джаз Фест“

Роден в Мексико, но влюбен в Ню Йорк, известният композитор и барабанист Антонио Санчес не си представя живот извън Голямата ябълка. Със съпругата си Тана Алекса обикалят света преди пандемията, за да търсят вдъхновение в различни култури и ритми. Санчес е носител на 4 награди „Грами“, а на 30 септември на „Пловдив Джаз Фест“ с Тана Алекса ще представи премиерно най-новия си музикален проект.

Харесвам една от последните ви композиции – Home. От какво е вдъхновена тя?

Написах това парче за друг албум, който направих през 2016 г., наречен Bad Hombre. В тази композиция основно ставаше въпрос за чувството да бъдеш имигрант и какво е да се опитваш да разбереш откъде си, къде е домът ти. Дали е родината ти, или е мястото, на което са те осиновили да живееш. После помолих съпругата ми Тана да напише текст, базиран на това усещане. Записахме го по време на пандемията в нашето студио и така композицията доби друго значение, звучи различно.

Как ви се отрази ситуацията с Ковид-19 в професионален план?

Повлия ни значително, както и на всеки друг артист на планетата. С всичките отменени концерти… Източниците на доходи внезапно пресъхнаха. Стояхме у дома, чакайки всичко да започне отново, и като повечето хора си мислехме, че ще отнеме само няколко месеца, а се оказа, че продължава вече почти две години. Сега всичко отваря отново, но с много бавни темпове и все още е трудно да си намериш работа. Големи късметлии сме, че имаме звукозаписно студио и че имахме възможността да направим някои неща с приятели музиканти.

Джазът се базира на импровизация. Къде импровизирате повече – на сцената или у дома?

И двете имат своите предизвикателства. На сцената, разбира се, става въпрос само за музиката, но в живота като всеки друг трябва да импровизираш и да приемаш всеки ден, какъвто е, и да се опиташ да извлечеш най-доброто от него. Особено през последните години, откакто започна пандемията. Предизвикателство си е, така че импровизацията е част от играта за нас.

Работили сте с великите музиканти, кои са важните срещи за вас?

Имах късмета да работя с някои от най-добрите музиканти на планетата. Хора, на които съм се възхищавал още преди да се преместя в Щатите. Имах албумите им, изпълнявах разни неща, слушайки албумите и мечтаейки някой ден наистина да свиря в тях. Имах голям късмет, защото много от тях се сбъднаха. Музикантът, чиято смърт натъжи всички ни тази година, беше Чик Кърия.  Той беше моята порта от рокендрола към джаза. Благодарение на електрическата банда, която той имаше през 80-те и 90-те, открих този вид музика, който съчетаваше малко рок и малко джаз. Беше нещо по средата. Това ме накара да разбера много по-добре с какво ще се занимавам до края на живота си. Научил съм много от начина, по който той композира, продуцира музика. Начинът, по който се справя с кариерата си, беше много вдъхновяващ за мен. След това Майкъл Брекър, един от най-великите саксофонисти. Преживяването да свиря с него в живота си беше невероятно. Великият Гари Бърдън, великият басист Чарли Хейдън, невероятният Туутс Тиелсман, свирещ на хармоника, и много други.

Какво е различното при работата ви в киното. Как създадохте саундтрака за филма Birdman?

Алехандро Иняриту, режисьорът, искаше от мен да импровизирам и да бъда себе си. В началото се опитвах да подходя по много различен начин и всъщност не проработи много. Придържах се към регламента. Бях ясен и точен, но после осъзнахме, че най-добрият подход би бил да бъда себе си. Да импровизирам, да реагирам на сюжетната линия по начина, по който бих реагирал, ако свирех с група на живо, използвайки същите инстинкти, затова беше толкова праведен начин за правене на нещата. Повечето филми и музиката към тях са много добре планирани. Имат оркестър или още от самото начало знаеш как ще протече всичко до самия край. Нашият процес не беше такъв. Измисляхме музиката в движение. Иняриту искаше барабани. Аз бях нещо като инструмент, чрез който да се осъществи неговата идея.

Вие имате щастлива съдба и кариера, много награди, какво ви дават те като музикант?

Мисля, че не трябва да приемаме наградите толкова сериозно, защото те са много субективно нещо в изкуството. Знаете, красотата е в очите на гледащия. Признанието от твоите колеги и хората, които познаваш, е наистина хубаво, но също така трябва винаги да си наясно, че ако спечелиш, се чувстваш много щастлив, ако загубиш, не се чувстваш щастлив. Това не е хубаво нещо, защото всичко е много относително. Каквото един човек харесва, друг може да мрази и обратното, затова никога не знаеш как да измериш тези неща. Опитвам се да правя най-доброто, на което съм способен. Музикалните критици са важни, но за мен най-важното нещо е признанието от хората, които идват да те видят на концерт всяка вечер или които си купуват албума, или го слушат. Да създавам музика за хора, които дори да не разбират нищо от музика, пак ще могат да извлекат нещо от нея и ще я харесат, въпреки че не са доказани критици.

Фестивалът започва на 29.10.

https://www.facebook.com/plovdivjazzfest/

чети още

Нюанси на съвремието: музеят Moco отвори врати в Барселона

Мостовете, от които се нуждаем

Помните ли Бети Блу?

Строго пазена тайна