Има ли живот извън социалните мрежи?

Наскоро средностатистическият европеец бе покосен от неочаквана, ужасна и изключително несправедлива новина! Не, не тази за рязкото покачване на случаите на COVID-19. Не и за потушаването със сила на протестите в Беларус. Нито пък за скандала с изпраните трилиони незаконни долари от водещи световни банки. Нещо много, много по-лошо! 

фотография Иво Йованович

Става дума за надвисналата тези дни реална опасност Старият континент да остане без достъп до Facebook и Instagram заради някакво заведено срещу компанията дело в Ирландия. Оказва се, че на социалните мрежи може да бъде наложена забрана вследствие на решение на Съда на Европейския съюз от това лято, с което споразумението между САЩ и ЕС за трансатлантическия поток на данни е било отменено. Причината – недостатъчна защита на европейските граждани от американските закони за наблюдение и сигурност.

От една страна – евала на Европа за това, че със зъби и нокти брани нашите лични данни от посегателството на твърде бизнес настроените американци. 

От друга обаче – КАК ТАКА БЕЗ ФЕЙСБУК И ИНСТАГРАМ!? Че това европейски живот ли ще бъде изобщо?!

И тъй като и аз съм един типичен средностатистически гражданин на Европа, след като преодолях първоначалната паникатака от непоносимата перспектива, реших да си представя как ли биха протичали дните ми, лишени от възможността да имам мигновен достъп до социалните мрежи във всяка секунда. 

Ето картинката, която получих:

Сутрин

Алармата на старата ми „Нокиа“ с бутони рутинно пронизва мозъка ми. Наскоро замених гигантския тъчскрийн дисплей с нея – той вече не ми трябва за нищо особено, а батерията на ретро телефона отпреди 15 години все още издържа поне с няколко дни повече от тази на претенциозния ми чисто нов айфон. 

Време е да ставам за работа, но по стар обичай от училищните ми години лежа още 5 – 10 минути в леглото, за да се разсъня. Обикновено правя това със смартфона в ръка, но тъй като вече нямам нюзфийд за скролване, неусетно се унасям и се събуждам след цели 40 минути.

Изскачам от леглото и хуквам към банята. Тъй като там обикновено губя поне 20 минути в четене на новини и смешки, този път лесно компенсирам половината закъснение с бързо измиване. 

Закуската също я поглъщам по-бързо от обикновено, без да се разсейвам от сторита в Инстаграм, качени от приятелите ми, плюс още куп хора, които не познавам, така че не е ясно какво точно ме интересуват техните артистични фотографии. Да си ги гледат роднините им!

В крайна сметка излизам от къщи съвсем навреме, изумен колко бързо било възможно да се оправя за работа. 

От утре започвам да ставам поне с половин час по-късно!

В метрото

Умирам от скука. Като нямам фейсбук, в който да ровя, не знам какво да правя. 

Гледам наоколо в търсене на нещо, което да разнообрази съзнанието ми, свикнало да се занимава със статусите на приятелите ми. 

В един момент правя невероятно откритие – в мотрисата е пълно с красиви жени. Втренчени в телефоните си, сме забравили, че и живите хора биха могли да бъдат приятно естетическо разнообразие за окото. 

Тъй като мозъкът ми е оставен на свобода да размишлява и да строи своите въздушни кули, успявам за нула време да измисля план за уикенда и ми идва страхотна идея за кратък разказ. Записвам си я в тефтера, който не бях отварял от месеци. Още довечера ще седна да му нахвърлям чернова. 

На всичкото отгоре не си изпускам спирката, заблеян във видео с куче, което е облечено в дреха, наподобяваща миньон.

На работа

Без Фейсбук и Инстаграм свършвам повече работа за по-малко време. За пръв път от доста отдавна обядвам с колегите си вместо сам пред монитора. 

Научавам подробности за живота на хората, с които прекарвам по цял ден. Готини са. Тази констатация прави остатъка от деня ми с тях неусетен. 

Тръгвам си по-рано, понеже съм свършил всичко, което се иска от мен.

Обратно към къщи

Разхождам се по улиците, без да се спъна нито веднъж, тъй като мога да гледам в краката си. Никой не ми пише съобщения и не ме тагва на снимки. Хем ми е малко куцо, хем се чувствам някак по-неангажиран. 

Срещам случайно приятели. И те се шляят безцелно, не знаейки какво да правят. Обикновено по това време си чатят помежду си, всеки от своето си място.

Отиваме да пием по бира. Говорим си. Странно е, но е приятно.

Запознавам се с нови хора. Разменяме си телефонните номера вместо фейсбуците. Запомням имената им. Като едно време.

Чувствам се отново на шестнайсет!

Вечер

Прибирам се в страхотно настроение. Дори не ме боли главата от часовете, прекарани пред по-големи и по-малки екрани.

Правя си вечеря и гледам филм. Разбирам всичко от сюжета, защото успоредно с това не цъкам в телефона и съм изцяло отдаден на седмото изкуство. 

Лягам си и чета книга. Седи от месеци на шкафчето ми, а едва сега разбирам колко е интересна. Почти я довършвам. 

Станало е сто часът, но не ми пука. Утре ще ставам с половин час по-късно от обичайното.

Заспивам спокойно, без току-що да съм разбрал от социалната мрежа за някой световен проблем, който притеснено да се чудя докъде ще ни доведе. Все едно мога да го разреша сам, при това точно тази нощ.

Абе, май все пак имало живот и без Фейсбук, при това нелош. Какво пък, нека го спрат! 

Ще оцелеем.

чети още

Разрушителите, които съзидават

Фалшивият позитивизъм умря, да живее умереният оптимизъм!

Незададените въпроси на НОЩ

Социална дилема