Игра с форми

Дизайнерът Петър Петров: не възрастта , а духа има значение.

Студена сутрин във Виена. „Перфектен ден за разходка до Пратера“, казва роденият в Украйна и израснал в България моден дизайнер Петър Петров.  Поръчва кафе и влиза в окъпания в светлината офис. Сградата е от 19-ти век и носи атмосферата на стара Виена.  12-члененият му екип добавя финалните щрихи на новата колекция. Последни уточнения около представянето, снимки, интервюта. Артистичен хаос, който се завърта около един привидно сдържан човек. Петър е може би най-известният българин в света на модата. Той пристига в Австрия преди повече от 20 години и успява да създаде бранд, който респектира с качество и стил.

В шоурума са изложени модели на мек кашмир и японски дънков плат сред месингови Спутник лампи, окачени на тавана и сини фотьойли. Петров дава няколко инструкции, слага си оранжево копринено спортно яке и излиза. Отиваме до най-големия парк във Виена.

Петров израства в един от крайните квартали на София. В детството се увлича от театър и не забелязва, че майка му шие добре. Мести се в австрийската столица, за да учи икономика, но впоследствие се прехвърля в известния моден курс в Университета по приложни изкуства, където работи за Виктор Хорстинг и Ролф Снорен от датския бранд „Виктор&Ролф“. Оттогава живее във Виена. Казва, че това е град, в който няма враждебни модни съсловия, и това му дава свободата да работи без да се разсейва. Въпреки че Петров не идва от тук, неговите колекции са се сродили с пулса на града по своята класическа елегантност и авангардната арт сцена. Всъщност в миналото той е рисувал по мотиви на виенския модернист Карл Аубьок.

Няколко стъпки извън студиото и пристигаме на площад със засадени кестенови дървета, а наоколо – новопостроени сгради с пясъчен цвят, които дават на тази част от града името „Златният Пратерщрасе“. Вторият квартал във Виена, известен с еврейското си наследство, също е дом на някои от най-интересните локации в града. „Този завой винаги ми напомня на Париж“, казва Петров за своето любимо кътче в квартала. Тук той ходи на фризьор, среща се с приятели в японски ресторант Mochi или съседното Georgian Café Ansari за по питие (тези две места му служат като продължения на неговия хол). „Обичам района – толкова много се е развил, откакто се преместихме тук преди 6 години“, казва докато минаваме покрай магазин, а той поздравява собственика. „Много изобретателни млади хора отварят нови места. Винаги можеш да откриеш нещо ново, дори след няколко години тук.“

Днес ни отне само 10 минути да стигнем до Пратера. По път Петров ни показва някои от другите си находки – Tempel- отворил наскоро ресторант, закътан във вътрешно дворче, и Supersense – консепт магазин, в който можеш да срещнеш най-големите имена на изобретателската сцена.

Сега просто трябва да пресечем гарата „Пратерстерн“. Петров търпеливо преминава през светофарите и притичва през последния, докато мигат. След това градско бягане, най-накрая сме в природата, заобиколени отново от кестенови дървета.

Тук, в бившите ловни площи на Хабсбургите, голите клони блестят от слънцето. На границата между града и природата скоростта на дизайнера се забавя. Неговите ръце не се люлеят в бързия ритъм на стъпките му, а си позволява да се поуспокои. 43-годишният дизайнер си сключва ръцете зад гърба и се взира в земята, докато върви, сякаш търси нещо. Вятърът му разрошва косата. Продължаваме разходката си по правата алея Prater Hauptallee, създадена през 16. век, която води от Пратерстерн до Lusthaus- бивша ловна хижа, днес ресторант. Не след дълго минаваме покрай Jesuitenwiese, голяма ливада, която води право към гората. От време на време Петров рита някое малко камъче сякаш играе миниатюрен футбол. Окото му е привлечено от детайла. „Като дете обичах да събирам неща, когато бях в гората“, каза той, докато навлизахме в гората.

Разкажи ни за израстването си в България.

Израснах в София. Преди няколко дни осъзнах, че този район от София, в който ние живеехме се казваше „Надежда“. Баба и дядо живееха в ж.к. „Младост“. Мисля, че тези имена са били избрани от социалистите, за да поддържат хората мотивирани. Нямаше много зелени площи. Заради кучето ни излизах два пъти дневно.Но през лятото прекарвахме почти цял месец сред природата. Карах ваканциите си или в планината на детски лагер, или с родителите си край Черно море.

Какви са детските ти спомени от природата?

Когато ходихме до гората с баба ми, винаги се оглеждахме за дива мащерка. Тя я сушеше и след това с нея правехме чай. Все още помня аромата и вкуса. Дори днес винаги трябва да търся нещо в гората, най-често горски плодове или гъби.

По какъв начин те вдъхновява градът?

Най-вдъхновен съм от жените, които живеят тук. Моите приятелки най-често са на арт сцената и повечето от тях са артисти в средата на 20-те. Страхотно е, когато усещаш тази млада енергия. Чувстват, че всичко е постижимо. За мен е важно да чувам мнението им за работата ми, защото искам да ги вдъхновявам с модата си.

Как се промени работата ти през изминалата година?

В началото на пандемията беше много странно. Запитах се: „Ще ми се наложи ли да си потърся друга работа?“ Но скоро след това реших: „Добре, каквото и да се случва, ние ще продължим.“ Просто трябва да сме по-разсъждаващи и да създаваме продукти, които ще са смислени за клиентите. Най-трудното нещо (за всеки дизайнер) е да почувства работата си значима.

Кои са жените, които обличаш? Имаш ли някакъв първообраз?

Не определям жените си по възраст. Възрастта няма значение. Това, което има значение, е състоянието на духа ти. Клиентите ми обичат модата, но обичат и да се обличат по интересни начини. Внимателни са, когато избират да облекат нещо. Създавам истински дрехи за жени, които ценят материалите и изработката.

Устойчивата мода част ли е от това?

За мен е важно да се произвеждат продукти с истинска стойност, използвайки най-висококачествените материали и занаят. Нашите колекции се създават навсякъде в Европа и ние работим само с фабрики, които са специализирани в своята област. Устойчивостта в луксозната мода е различна от бързата мода. За нас устойчивостта е да произведеш продуктите така, че да издържат дълго време.

Какви са промените в живота, когато имаш свой собствен бранд?

Трябва да намериш начин да функционираш, без тази професия да те разруши физически и психически. Трябва да намериш начин как можеш да работиш продължително време. За мен са важни леките разсейвания между задачите. В миналото работих по цели дни и нощи. Осъзнах, че можеш да влезеш в балон и да създаваш такива боклуци, без да имаш резултат. Много по-добре е да прекарваш по-малко време на работа и да имаш и други неща, които да можеш да правиш. Например (след края на първия локдаун), започнах да тичам в Пратера. Никога преди това не съм го правил. И така, набираме скорост по пътя обратно; отново през натоварения „Пратерстерн“, преди да тръгнем отново по паветата към студиото на Петров. След няколко минути той отново ще е на работа. Отскача до апартамента си, който е на етажа, на който е и студиото му, окачва си якето и сваля ръкавиците, преди да се върне отново към работата върху своята нова колекция.

Тази неделя, 20 март от 16, 30 часа по bTV  филмът за Петър Петров в поредицата „Децата на другата България“.

чети още

Александър Геров – умиращият да живее

Най-добрите съдебни сюжети

Дядя Володя пя у дома

Да бъдеш или да не бъдеш Джон Малкович?