За филмовото ДНК на Кубрик

фотография Иво Йованович

Филмът “Портокал с часовников механизъм” на Стенли Кубрик, адаптация по едноименния роман на Антъни Бърджес, е представен премиерно преди петдесет години в Лондон. Бил е подлаган безброй пъти на анализи, деконструкции, но независимо от това остава важна част от глобалната поп култура и напълно се вписва във филмовото ДНК.

Какво е това, с което „Портокал с часовников механизъм“ и днес, след толкова време, продължава да вълнува хората? Самият Кубрик говори за него като за “обществена сатира, която се занимава с въпроса дали психологията на поведение и психологическата обусловеност са новото оръжие, което една тоталитарна власт може да употребява, за да налага контрол над гражданите си и ги превръща в нещо, наподобяващо робот”.

Макар и защитен като художествено произведение, филмът не е бил защитен в сферата на обществения дискурс. Критиците били разделени във вижданията си, но самата лента спечелила голяма популярност сред младите зрители във Великобритания и това изобщо не учудва с оглед на контекста, в който се появява – периодът на управление на Едуард Хийт, когато безработните са твърде много, а публиката е млада, разочарована, бедна и гневна. Насилието, моралът, политиката като най-важни сегменти на филма предизвикват големи дебати. Филмът е обвиняван в мизогиния, тоест представяне на жените като карикатури, а насилието над тях като комично.

Във Великобритания “Портокал с часовников механизъм” се появява наред с филми като “Дяволите” на Кен Ръсел и “Сламените кучета” на Сам Пекинпа и това изправя комитета за цензура пред по-особен проблем. За комитета би било неудачно да поставя филма под въпрос, тъй като в него се критикуват намеренията на правителството да контролира, а поведението на младите се обяснява с твърдението, че намесата на властите е по-неморална и от поведението на самия герой. И не само това – поставяните пред комитета за цензура искания на консервативните коментатори той да се противопостави на представянето на филма го тласкат в обратната посока.

В САЩ повечето критици смятат, че насилието в  “Портокал с часовников механизъм” е представено “заради самото себе си” и във “филма няма никакъв морал”. Дебатите в „Ню Йорк Таймс“ получили характера на философски и политически дискурси. Кубрик и актьорът Малкълм Макдауъл участвали в тях, твърдейки, че филмът не се харесва на либералите, защото ги кара да се изправят пред действителността. Кубрик реагирал особено остро срещу редактора на образователната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ Фред М. Хехингер, според когото във филма “се препознава гласът на фашизма”.

Заслужава си да се спомене и фактът, че Анди Уорхол купил в средата на 60-те правата за сценарий по едноименния роман на Бърджес и продуцирал собствената адаптация – A Clockwork Orange: Vinyl (1965). Не изненадва твърдението, че Vinyl превишава филма на Кубрик по отношение на експлицитните садо-мазохистични възможности на действието, вероятно защото ъндърграунд филмът е имал своята еклектична публика.