По това време, в този малък град се родиха две легенди, даже три. Всъщност много повече, но тази, която изпревари всички беше за един сладкиш.

Последното априлско утро на 1955 година беше чудесно. На пристанището рибарите вече бяха разпродали сутрешния улов. По улиците притичваха деца, пратени да купят хляб, а единственият пощенски служител разнасяше вестници и писма до обитателите на средиземноморското селище Сен-Тропе. Напоследък нещо се случваше в това спокойно градче. Обичайно, през лятото от Париж идваше по някой-друг почиващ и още толкова художници. Но в последно време се появиха едни по-различни млади мъже и жени. Мотаеха се на групички по цял ден, а вечер се излежаваха на плажа и дрънкаха на китара. Хората не бяха свикнали с такива работи, но кметът ги успокояваше, че след тежките години на войната това оживление е божия благословия. Само че Сен-Тропе вече се задъхваше от човешкия наплив. Още повече в централните вестници написаха, че и писателката Колет се стяга да дойде в градчето за една вълнуваща ваканция. И скоро я видяха с цигара в ръка, седнала на площада пред Кметството, а около нея жужаха фотографи и журналисти.

В късния следобед на този паметен ден, кметът с гордост разгласи, че в Сен-Тропе ще снимат филм. Обадил му се един, който се казвал Роже Вадим и поискал разрешение. Разбира се срещу съответното заплащане. Ако няма да рушат, ако няма да правят скандали и да скапват живота на гражданите, защо не. Да заповядат. Кметът малко се смути когато разбра, че филмът ще се казва „И Бог създаде жената”, но получи уверение от Роже Вадим, че няма да има нищо непристойно. Каза му и името на главната актриса, някоя си Брижит Бардо, но това нищо не му говореше. Каза му също, че всички я наричали БеБе. Кметът само вдигна рамене.

И запристигаха всякакви кинаджии. На площада, пощальонът разпространи дочута снощна история как били видени на плажа. Свирели много хубаво с китарите си, а по някое време една русокоса красавица скокнала и започнала да танцува боса около огъня, вдигала неприлично крака и замятала високо полите си.

– Ей така някак си – показа пощенският служител.

– По-добре е да идват художници, че никого не безпокоят. Помните ли скъпия ни Матис? – натъжиха се всички.

Кметът взе случая присърце и покани Роже Вадим. Наблегна на това, че Сен-Тропе е на 706 километра от поставената пред Нотр-Дам в Париж нулева точка на всички пътища във Франция. А това означавало, че нравите в двете населени места се различавали и че гостите трябва да се съобразяват. Роже Вадим прие без резерви забележката и за всеобщо въодушевление на свой ред го информира за голямата слава, която очаква този филм, артистите и самото Сен-Тропе. Той сподели с кмета и съветниците му, че още решават въпроса с доставката на храна по време на снимките, за да не се губи време и да се дезорганизира екипът. Единствен Александър Мика, който държал хлебарницата на площада се бил решил на тази стъпка. Кметът кимна одобрително и обясни, че Александър Мика е разбран човек. Бил поляк и дошъл в градчето преди няколко години. Харесало му и се установил. Хората го ценели и уважавали. Роже Вадим въздъхва облекчено. Снимките най-накрая можеха да започнат.

Александър Мика не прие веднага предложението. Замисли се, тъй като досега не бе подсигурявал такова голямо и продължително събитие. В ежедневието той правеше хляб и не много сладкиши, защото тукашните жени приготвяха „тайните” рецепти на своите майки и ако понякога склоняваха да дадат някоя своя, то със „зла” умисъл пропускаха важна съставка. В крайна сметка Александър Мика прие предизвикателството и се втурна да изпълнява тази нелека задача.

През една от почивките до него се доближи главната актриса.

– Всички ме наричат Бе Бе – му съобщи тя през рамо и плавно го подмина, отнасяйки нацупените си устни и смеещ се поглед към хоризонта.

Изглежда само Роже беше изключение от общия сборен случай на съзерцание и захлас на околните по Брижит. След време Александър разбра, че Роже Вадим е неин съпруг.

Вкъщи Мика подготвяше менюто за следващия ден. Тази вечер стигна до десерта. Стигна и се върна обратно. И пак така. И така. Накрая приседна на масата и извади от чекмеджето своята си тетрадка с тайни рецепти. Една го вълнуваше – тази на баба му за любимия му крем. Неговата обична полска старица пазеше кулинарните си тайни още по-ревниво и от тукашните домакини. Но накрая се реши и въведе Александър в тях. В главата му се завъртя идея за нов сладкиш, който още никой не бе правил, нито във Франция, нито другаде. През седмицата опита различни блатове и накрая се спря на идеята да приготви бриош, щедро поръсен с перлена захар, разрязан хоризонтално и напълнен богато със смес от два вида крем.

След като се убеди окончателно, че резултатът е безкомпромисен, Александър Мика подреди своята нова рожба на масата с десертите. Почивката дойде и артистите заприиждаха. Творецът в Александър силно се вълнуваше. Първи, главният актьор Жан-Луи Трентинян забеляза сладкиша и взе парче. После взе още едно и го занесе на БеБе.

• Маестро, как сте нарекли това фино великолепие? – попита тя, докато пристъпваше към Мика с бриоша в ръка.

Александър застина. Бе забравил да даде име на новото си творение. Толкова беше вглъбен в приготвянето му, че този така важен финален щрих му бе убягнал.

• Това е добре за мен! Сега, аз, БеБе наричам този кулинарен шедьовър Тарт тропезиен в чест на Сен-Тропе. Роже, докато ти правиш невероятен филм, нашият скъп Александър създаде друг шедьовър – Тарт тропезиен. Скъпи, опитай и ще видиш, че двете неща са еднакво велики.

За съжаление, от масата бе изчезнало и последното парче. Така че дегустацията остана за следващия ден, както обеща Мика сред възторжените одобрителни викове на целия екип.

************************************************************************

По много причини филмът „И Бог създаде жената” печели световна слава. Сред тях са очарователното градче Сен-Тропе, самата Брижит Бардо, танцът й tam-tam-mambo, скандалът с първите й голи снимки, медийната истерия около брака на Роже Вадим и БеБе, началото на голямата й любовна история с Жан-Луи Трентинян. След филма, хиляди жени подражават на стила Бардо, копирайки детайли като розовата й рокля Виши, балерините й, прическата и най-вече еманципираната й сексуалност. Бардо се превръща в легенда и секс-символ на 60-те години на 20 век, медийна звезда, символ на женствеността, на сексуалната свобода и на следвоенната революция на нравите.

Носеща целия този блясък и известност, Брижит Бардо запазва за себе си голямата радост, че е направила откритие с творението на Александър Мика. С гордост става посланик на десерта, който с качествата си на легендарно творение на френското сладкарско изкуство за кратко време се сдобива със слава не по-малка от тази на своята кръстница. Десетина години след създаването си, „Тарт тропезиен” е вече защитена марка и е включена в инвентарния списък на френското национално кулинарно богатство.

Дълго време Александър Мика пази в тайна семейната рецепта за крема. През 1985 година, написана на ръка и поставена под дъното на картонена торта, той я предава на своя наследник Албер Дюфрен. Сложена е в метална кутия и грижливо заключена в сейф. Градската легенда разказва, че само трима души знаят точната оригинална рецепта, която прави славата и реномето й. Днес марката „Тарт тропезиен” има 28 магазина. По-голямата част са пръснати по Лазурния бряг, а има и един в Далас, САЩ. Нейни имитации се правят, но никой не е успял да надмине истинската.

Дълбоко влюбена в Сен-Тропе, Брижит Бардо купува наблизо имение, където и досега живее след оттеглянето си от киното. А десертът в менюто на нейните гости, задължително е любимата тарт тропезиен. През 2015 година тя приема да напише предговор към книга, посветена на историята на сладкиша, чиято известност е дълбоко свързана с киното, със Сен-Тропе и най-вече с нея самата.

На 12 юни 2018 година този сладкиш навлезе и в световната политика. В Сингапур, на обяда след историческата среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и този на Северна Корея Ким Чен-ун на двамата държавни ръководители е била сервирана именно тарт тропезиен.

Все пак, за любителите на десертите, предоставяме една приблизителна рецепта, с която бихте могли да се справите в домашни условия.

Продукти за бриош, за 9 човека: 500 грама бяло пшенично брашно; 275 грама яйца; 10 грама сол; 50 грама пудра захар; 25 грама прясно мляко; 10 грама глюкоза; 20 грама хлебна мая; 250 грама краве масло; 1 яйце, ванилия или есенция от портокалов цвят.

За сладкарския крем: 160 грама яйчен жълтък; 100 грама пудра захар; 25 грама царевично брашно; 25 грама брашно; 500 грама прясно мляко, ванилия или есенция от портокалов цвят

За масления крем: 45 грама яйца; 180 грама пудра захар; 45 грама вода; 180 грама краве масло

Приготовяне на бриош.Смесете брашното, захарта, солта, ванилията и маята. Разбъркайте добре. Добавете яйцата, глюкозата и млякото. Омесете добре, докато тестото започне да се отделя от стените на съда. Разрежете на малки парченца маслото и започнете постепенно да ги добавяте към тестото. Омесете добре, докато започне да се отделя от стените на съда. Покрийте с кърпа и оставете да удвои обема си. Извадете тестото и го поставете върху дъска, поръсена леко с брашно. Омесете отново тестото. Покрийте с кърпа и оставете още 30 минути да увеличи обема си. След това разделете тестото на кръгли три части. Оставете отново да почине и когато тестото удвои обема си, намажете горната част с жълтък и поръсете обилно с перлена захар. Печете върху хартия за около 40 минути в предварително загрята на 170 градуса фурна

Приготвяне на сладкарския крем. Разбийте добре жълтъците с пудрата захар и ванилията до побеляване. Добавете царевичното брашно и отново разбийте. Кипнете млякото и като разбърквате интензивно го добавете на три пъти към разбитите жълтъци. Сложете веднага сместа на огъня, като бъркате непрекъснато до кипването й. Свалете от огъня и оставете да се охлади.

Приготвяне на масления крем. Разбийте добре яйцето. В малка тенджера сложете водата и захарта. Загрейте този сироп до 120 градуса и после внимателно на струйка го налейте при яйцето като бъркате енергично, докато температурата спадне на 30 градуса. После добавете постепенно маслото докато сместа стане хомогенна.

Убедете се, че двата крема имат почти еднаква температура и започнете деликатно да ги смесвате. Разрежете готовите изстинали бриоши и ги напълнете щедро с готовата смес от двата крема.

Bon appétit !