Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Съвременните бохеми не изпитват нужда от лиричност. За тях страстта е просто страст, физическо измерение. Думите са тези, които убиват всяко буйно чувство. Щеше да има нещо романтично и в съвременния бунт, ако не беше само тропане с крак и гръмко заявяване. Да визуализираш душата си е много по-трудно, отколкото някои биха си представили. Не е просто безразборност и натякване. Интерпретация или самоцел. Но защо най-хаотичните души най-умело подреждат мисли, цветове, ноти и движения?

фотография Иво Йованович

Абсент. Гняв. И символизъм. Пилеейки си времето, оставаш безвременен. Така се случва с повечето велики творци. Знаете, че оценяваме нещо едва когато го загубим. Но изкуството е друго. Ако е създадено да удовлетворява, не е истинско изкуство. Неговата цел е да съществува, за да отразява. Да укротява. И да запечатва. 

XIX век. Френски думи и парещ алкохол. Разточителство и похотливи мисли. Пол Верлен остава в историята като един от най-великите поети с въвеждането на нова ритмичност в поезията. Нечетен брой стъпки и алитерации вместо рими. Всичко е наопаки. Бунтарско. Но символистко. Животът на Пол е традиционен, присъщ донякъде на всеки следващ век. Но едновременно с това е нетипичен. Груб. Бесен. Освен в абсента и безразборните любови французинът намира утеха в писането. Не за да се впише. Не защото трябва, а защото му е нужно. Да си Верлен на онзи век е дори революционно дело. Да си бисексуален алкохолик, пристрастен към проституцията и нощния живот. Да нямаш интерес към академичното образование и на всичкото отгоре точно ти да преобърнеш целия ритъм в поезията? А после да учиш непросветените? Трябва да си много смел и непукист. Само те успяват. Вървят срещу всичко “нормално” и се помнят дълго. Днешните непукисти не биха могли. На тях не им пука дори за вътрешния мир. Не са волни, искрени и крайни. Симулират крайността.

Всяка вечер Верлен намирал приятелска утеха в лицето на няколко бохемски поети, с които дълго пиел и дискутирал в любимата си пивница в Париж. След като баща му отказал да финансира прищевките му, младият французин се почувствал принуден да прислугва за пари. Изпивал ги и пишел. Ръката му омеквала от перото, а абсентът я събирал в здрав юмрук. Неповторима комбинация ! Но трябва да признаем, по-трудно е с думи да ласкаеш.

Символизмът му принадлежи. През 1866г. издава първата си стихосбирка – “Сатурнически поеми”. В нея можем да открием предимно нежна и невинна лирика, посветена на природата, жените и съкровените желания. Символи и смисли. Матилда Моте е жената, за която той се жени. Неговите изблици на ярост обаче превръщат тази връзка в истинско терзание за невръстния им син Жорж, хвърлян в стената заради яростта на баща си. След една година Пол намира ново приключение в лицето на поета Артюр Рембо, с когото две години си партнира чудесно, докато не наранява и него. Впоследствие дълго се отричат сексуалните им взаимоотношения, но безсмислено.  След пиянски изблик Пол прострелва Рембо в ръката и отива във френския затвор за 18 месеца. Преди инцидента двамата живеят разпътно из Париж. 555 дни зад решетките оказват странно влияние върху “прокълнатия поет”. За кратък период от живота си той има желание да служи на околния свят и да го обучава. Интересно е, че докато Верлен е в затвора, често го посещава свещеник, за да го изповяда. През 1874 г., излизайки от затвора, се мести в Англия, за да преподава френски. 3 години по-късно се връща в родната Франция, за да продължи просветителската си дейност, но във висше учебно заведение. Прокълнатият дори осиновява ученик, с когото заедно имат ферма за кратко. За жалост, момчето почива от тиф, а скоро след това си отива и майка му. Един от най-големите му пороци, абсентът, отново става негов неразделен спътник в ежедневието и го разболява тежко. Разболява тялото, за душата късно е да се говори. Човек е сам в нещастието си, колкото и да твърдят обратното. Пол-Мари Верлен си отива едва 51-годишен, на 8 януари 1896 г., в града на любовта.

Защо често краткият и бурен живот, с хаотични мисли, страсти и терзания, ражда най-красивата литература? Тя е красива, защото те докосва отвътре, без да има тази задължителна претенция. Въпреки своята порочност и скандален живот френският поет печели вниманието на аудиторията още приживе и докрая на съществуването си се издържа изцяло от литературни приходи. Една от най-известните му творби е “Прокълнатите поети”. В есетата той включва творчеството на редица поети като Стефан Маларме, Артюр Рембо, Тристан Кобиер, Марселин Деборд Валмор и други, както и своето собствено. Шарл Бодлер е човекът, повлиял най-силно върху творческата муза на Пол. Още от тийнейджърска възраст той се запалва по символиста на символистите и продължава неговата дейност по свой начин. Начин нестандартен, но запомнен.Хората на изкуството са любопитни. Гледаш ги и се чудиш – “Ти ли си същият, който сътвори това?“. И понякога не вярваш.  Както е казал Томас Мъртън: “Изкуството ти позволява да  намериш себе си и да се изгубиш едновременно”. Великите артисти не се стремят към постигане на хаос, а към неговото укротяване. Ти си артист, защото животът ти е смесица от индивидуалности, традиции и душевен бунт. Странно преплитане на светове. Модерно е да си бохем , но ти не си. Защото е модерно. Състоянието на духа, което наричаме “бохемско”, не е някаква поза. И не би трябвало да бъде, защото губи смисъл. То е вътрешна борба с външен израз. Отвътре ти е пренаселено и няма вече място. Изливаш всичко и отдъхваш. И утре пак. И пак. И пак. Хаосъ

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?

Искате да пътувате? 7 неща, които “ваксинационният паспорт” на ЕС не е