Заличеният Бродски

Съвременната поезия нямаше да бъде същата без колос като Йосиф Бродски. 2020 година е неговата година  честваме 80 години от рождението на големия поет. 

Хиляди са писателите, повлияни от поетичното и есеистичното му творчество. В днешно време Бродски е не само литературна икона, но и един от творците, около които винаги пламват разгорещени спорове. Този текст няма за цел да бъде поредната биографична справка за живота на гения, такива в интернет пространството има достатъчно. Както самият поет често е обичал да казва: „Не съдете за мен по биографията, а по стиховете ми“. Моето желание е да се запознаем с премълчания Бродски. Личността му четвърт век, след като не е между живите, продължава да бъде цензурирана в Русия. Върху него са прилагани същите репресивни методи, с които той се е сблъсквал преживе през 60-те и 70-те години на миналия век. Табу ли е Бродски в собствената си родина? На този въпрос ще може да си отговорим сами, навлизайки в историята.

Одисеята на дома-музей „Бродски“

Голяма част от градското население на СССР в средата на миналия век живее в комунални квартири. Подобна комуналка в периода 1955–1972 г. заедно със своите родители е обитавал и Йосиф Бродски. Тя се е намирала на улица „Пестел“ 27, в Дом „Мурузи“, част от Литейния проспект в Ленинград, сегашен Санкт Петербург. На 4 юни 1972 година неудобният поет е изгонен от страната. Квартирата му бива дадена за общо ползване от наематели. Бродски умира в Ню Йорк на 28 февруари 1996 година. Новината за смъртта му не трогва особено официалните власти в Русия. Културните институции нехаят за неговото наследство. Въпреки това група приятели на поета решават да запазят жива паметта му на територията на неговата родина. През 1998 г. част от руската и световната интелигенция в лицето на Дмитрий ЛихачовДаниил ГранинМихаил ПиотровскиГалина ВишневскаМстислав Ростропович, А. П. Петров, лауреатите на Нобелова награда – Чеслав МилошВислава Шимборска, Дерек Уолкът, се обръщат с писмо до губернатора на Санкт Петербург В. А. Яковлев, в което го молят да помогне за създаването на музей на Бродски. Отговорът на губернатора е положителен, но на практика нищо не се случва.

Едва когато начело на Санкт Петербург застава Валентина Матвиенко, заначинанието се вижда светлина в тунела. Учреден е финансов фонд за създаване на музея. Благодарение на общите усилия са изкупени четири от петте стаи на комуналната квартира, където е живял Йосиф Бродски. Дотук добре, но помещенията са в окаяно състояние. През ноември 2014 г. с подкрепата на тогавашния вицегубернатор на Санкт Петербург по културата Василий Кичеджи в апартамента е направен ремонт на подовете и таваните и е разработен проект за реорганизация. В същото време сътрудниците на музея „Анна Ахматова“ подреждат временна експозиция, свързана с живота на поета.

На 24 май 2015 г. пространството е отворено за посещение под лозунга: „Музеят на Бродски в Петербург ще се открие за един ден”. Апартаментът обаче така и си остава жилищно помещение. За да бъде променен статутът му на нежилищно, трябва да бъде изкупена и последната стая от комуналната квартира или да има делба по нея.

През 2018 г. фондът се сдобива с Попечителски съвет. С цел разширяване на културното пространство е изкупен апартаментът, съседен на този на Бродски. А неизкупената стая от комуналката отделят от музея с временна преграда. 

Техническото откриване на дома-музей „Бродски“, получил шеговитото име „Стая и половина“, става на 25 януари 2020 г. От февруари посещенията са в тестов режим, а официалното откриване е в началото на май. Какъв по-добър повод за честване на 80-годишнината на поета. Да, но винаги има кой да помрачи радостта от един празник, особено ако е свързан с неудобния Бродски.

Покушението над поета

В чест на юбилея на поета жителите на Петербург пускат в соцалните мрежи поетическо предизвикателство под название „Балконът на Бродски“. Всеки желаещ може да излезе на него, да прочете или изрецитира произведение на поета, да го запише на видео, което после да сподели. Настъпва 24 май – рожденият ден на Бродски. Стената срещу неговия дом-музей осъмва изрисувана с графит. Образът на замисления поет с неизменната цигара в ръката му е несъмнено акт на почит към гения. 

Автор на творбата е стрийт артистът Олег Лукянов. На своята страница в социалната мрежа „ВКонтакте“ той цитира стихове на Бродски: „За нас квартирата е нещо доживотно, градът – доживотен, страната – доживотна“. В същото време хората от музея на Бродски не крият щастието си от появата на графита: „За своя 80-и рожден ден Бродски се върна на улица „Пестел“ – гледа право към своя балкон, там, където е живял, в същата стая и половина, и откъдето си тръгна завинаги. Но поетите винаги се завръщат“, пишат те в Инстаграм. За съжаление, в Русия и днес проявите на свобода често биват цензурирани.

На 25 май точно в 11:38 часа ликът на Бродски е заличен с бяла боя. От музея споделят, че минувачите са се опитвали да изтрият боядисания слой, но без особен успех. Присъствието на поета дори под формата на графит е нежелан. Кой всъщност мрази толкова Бродски? Обяснението на извършителите е, че те формално са спазили градската заповед. Творбата се е намирала на стената на 189-о училище, а според действащия регламент е забранено рисуването на графити по фасадите на държавни учреждения. Конкретният „убиец“ на Бродски се нарича Татяна Михайловна – домакин на училището. По нейна заповед произведението е унищожено. „Вие нали знаете, че по училищата не може да има графити? Нито да се провесват, нито да се лепят, нито да се рисуват. Забранено е! Обърнете се към Държавната административно-техническа инспекция. Това е тяхно нареждане“ – заявява най-безцеремонно Михайловна пред журналистите. 

Варварският акт срещу творбата е осъден в социалните мрежи от почитателите на Бродски. Не остава безучастна и по-активната част от руската интелигенция. Появяват се доста смели монтажи по темата. Особено популярен става този с Владимир Путин. На мястото на липсващия поет е поставен руският държавен глава с кофа и четка за боядисване. Заличаването на Бродски не е отразено от близките до властта медии в Русия. В България случилото се не получава никакъв медиен отзвук. Въпреки премълчаването на това посегателство и „чистата“ съвест на извършителите стиховете на Бродски остават пророчески: „С времето уликите стават по-важни от вината, наште дни – по-забавни от живота; и гласът става огромен препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни телескоп, ни дори някакъв спомен“ (превод Димитър Калев).

Щастливият край на един нежелан графит

Времето, този най-голям съдник, опровергава поета. Споменът за един от гениите на съвременната поезия е жив и до днес. Упоритият стрийт артист Олег Лукянов не се отказва от идеята за реализацията на графита. В началото на юли той прави същия графит, но този път е избрал място, което да не пречи на никого – покривът на жилищна сграда, намираща се на петербургските „Пет кьошета“. 

„Има хора, които не са безразлични към Бродски и случилото се с графита през май предизвика доста сериозен обществен отзвук. Мнозина се възмутиха, че той отново принудително е изпратен в изгнание. Сега образът му е повдигнат достатъчно нависоко, за да не стигне там никаква общинска боя“ – заяви Лукянов. Коментирайки евентуалното премахване на новия портрет на поета, художникът изрази съжаление, че жителите на града постоянно са лишавани от „емблематични фигури и лица“. Градските власти на свой ред съобщиха, че са наясно с появата на графита, но решение за съдбата му все още не е взето. Пресслужбата на администрацията на Централния район на Санкт Петербург излезе с изявление, че връщането на графитите с портрета на Йосиф Бродски е възможно, ако художникът Лукянов кандидатства за разрешение да го постави на обсъждане в специализираните комитети. Олег, разбира се, и до ден днешен не е кандидатствал за подобно разрешение, а графитът с лика на поета си е непокътнат – там нависоко, където всъщност му е мястото.

чети още

Милчо Манчевски – човекът, който каза „не“ на Холивуд

През вратата на Магда Сабо

Voce Viva – новият ароматен глас

Представяте ли си, ако това беше пистолетът на Пушкин!