Електричество като Еди

Полираното до съвършенство бунтарство на фотографа и дизайнер Еди Слиман.

фотография Иво Йованович

Дейвид Боуи и Rolling Stones го карат да се чувства жив. Благодарение на тях изгражда стила си, намира свобода и вдъхновение. Това е и силата на музиката: не само променя живота, но го зарежда със смисъл. Не е просто фон, а саундтрак, пътеводител. Не става въпрос за звуци, които просто си тананикаме, а за комбинацията им с думи, които знаем наизуст и които (от време на време) запечатваме с мастило върху кожата си. Има артисти светкавици: присветват в сърдитото небе, озаряват го и зареждат с божествена енергия всеки, до когото се докоснат. Еди Слиман носи този наелектризиращ заряд в себе си. Именно затова всяка негова креативна проява носи енергията на трак. Логично, щом музиката го кара да се чувства жив, той я пренася върху всичко, по което работи: себе си, модата и фотографията. Слиман притежава таланта да превърне в рок звезда всеки, когото снима. Несъмнено умее и да създава дрехи, които рок звездите (и не само) желаят да носят. Слиман е музика. Електричество.

Въпреки че с дизайните си преобръща представите на публиката и модната индустрия неколкократно в годината, фотографията, също като музиката, дава смисъл на живота му. Започва да снима едва като единадесетгодишно дете и оттогава не спира. Макар да изглежда непроницаем, още през 2006 г. открехва вратите на света си за всички, като създава своя визуален дневник. Още преди бума на социалните мрежи Diary ни разхожда по култови bulevardi, в далечината на които погледът се губи. Показва ни палми, чиято височина сякаш целува небето, запознава ни със скейтъри, които прекосяват града, води ни на концерти в малки, задимени и леко съмнителни зали. Среща ни с едни момчета и момичета със силно изявен характер, които носят духа на Лос Анджелис, Лондон или Париж. Красотата не задължително е тяхно качество, но моделите на Слиман притежават онзи заряд, който ги прави достойни герои за творбите му – красив хаос, чаровна бъркотия и вихър от емоции, отприщени от уловената във времето музика. Легендарни изпълнители, току-що изгрели звезди, колоритни представители на субкултурите – всички позират пред Слиман, защото само с едно натискане на спусъка запечатва момента и го превръща в рок.

В края на 90-те в Yves Saint Laurent и в началото на века в Dior Homme той вече създава сценичните облекла за Дейвид Боуи, Мик Джагър, The Kills и др. Снима ги и за своя Diary, а по-късно, когато отново се връща в Saint Laurent, ги включва в рекламните кампании на модния гигант. През 2013 г. Кристофър Оуенс е избран да представи гръндж естетиката на марката. По неговите стъпки тръгват и други артисти като Бек, Кортни Лав и Мерилин Менсън, които участват в кампанията The Saint Laurent Music Project. Критиките не липсват, но именно това е и едно от постиженията на Слиман.

От 2018 г. насам е творчески директор на френската модна къща CELINE, където отново не изневерява на принципите си. Решението му да промени логото на марката (най-осезаема е липсата на ударението от първото “e” в CELINE) разбунва духовете в модните среди. Дори когато създава парти рокли или перфектен класически костюм, Слиман някак ядосва хората. Подобно на други дизайнери по време на пандемията, само преди дни дизайнерът представи онлайн новата колекция есен-зима 2021 на CELINE. С нея Слиман опровергава всички, според които бейзболните шапки, широките дънки и ботушите с износен ефект не са на мода. Както е упоменато във видеото, светът на CELINE е „утопичен парад и меланхолична мечта на прекъснатата младост“. Колекцията представя живота такъв, какъвто е в момента – суров. Всички модели в ревюто са неприлично млади и крайно слаби, несъмнена препратка към френския шик от 90-те. И макар да използва някои позабравени от други дизайнери трикове, Слиман задава нов ред в модната индустрия и проправя път на съвременната аристокрация. Обичайните заподоздрени отсъстват от ревютата му и фотографиите му. Защото за него непознатото винаги е по-вълнуващо.

Първият човек, когото заснема, е най-добрата му приятелка. Черно-бяла снимка, пропила в себе си спомена за една плевня някъде из Франция. И днес (изглежда и тогава) работи с документална точност. Моделите му потъват в нещо толкова истинско, чувствено и чупливо, че сякаш не отразяват присъствието на фотографа и фотоапарата. Именно така се постига истинска интимност. Приятели, черно-бяло, уязвимост в 50 мм. Ако се разровите в онлайн дневника му, ще забележите, че всички негови фотографии притежават тези параметри. Перфектният образ на крехкостта, скрита под повърността на рок звездите. Винаги хипнотични и атрактивни, винаги на косъм от това да рухнат.

Наскоро Слиман откри в Шанхай Sun of Sound – първата си самостоятелна изложба от 2014 г. насам, когато представи Sonic във Fondation Pierre Bergé-Yves Saint Laurent в Париж. Ключов елемент от нея са студийните портрети на музиканти като Брайън Уилсън, Кийт Ричърдс и Ейми Уайнхаус. В изложбата е включена и масивна музикална инсталация, от която звучи саундтракът на живота на Слиман и този на идолите му. Еди избира музиката, когато работи в студиото си. Когато не е – тя избира него чрез моделите му, които свирят или записват. Представете си ги само: черни кожени якета, черно-бяла символика, свръхемоционалност. Щрак. Откровение. Щрак. Саундтрак. Светкавица. Край.

чети още

Модерно е да си секънд хенд, или „боклукът за една може да е съкровище за друга…“

Сериал за най-голямата кражба на картини

За честта на фамилията Хюстън

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през април