Една история, започнала още през XIX век

До края на своя жизнен път кралица Виктория употребява само парфюма Fleurs de Bulgarie и казва, че за нея България вече не е само топоним.

фотография Иво Йованович


Част първа

Слънчевият лъч се промъкна през плътните завеси и събуди младия мистър Крийд. Той се протегна доволно и се зае със сутрешния си тоалет, като хвърляше от време на време поглед през прозореца. Наскоро беше наследил успешната семейна фирма за производство на козметични материали и парфюми, която още при създаването си от дядо му Джеймс Хенри Крийд през 1760 г. съвсем естествено бе приела името „Крийд”. Бяха закупили чудесни помещения в централен Лондон, подходящи и за магазина, и за работилницата, и за кантората. Бизнесът процъфтяваше, а младият Крийд беше нетърпелив да претвори идеите си, които бе натрупал през годините и които не бяха по вкуса на родителя му.

На стълбището мистър Крийд се размина със своя баща, който се беше оттеглил от активна дейност, но това не му пречеше енергично да прекарва утрините си, поглеждайки критично към сина си. Мистър Крийд размени няколко думи с него относно прекрасното лондонско време навън и се настани удобно за сутрешната си закуска. Взе вестника и точно посягаше към препечената филийка, когато чу как на входната врата се потропа. След минута икономът изникна пред него и му поднесе плик, на който се виждаше воден знак. Мистър Крийд се разтревожи. Отвори го бързо, лицето му стана червено, а от устата му излезе само едно – О-о! Писмото беше от принц-консорта Албърт, съпруга на младата двадесет и шест годишна кралица Виктория. Принцът най-учтиво канеше на чай мистър Крийд, за когото трябва справедливо да отбележим, че нямаше благороднически корени. Такова нещо се случваше за първи път във фамилия Крийд и то възпроизведе неимоверно оживление, даже може да се каже известна паника, но само дотолкова, доколкото да се вземе правилното решение какво да облече. Той, разбира се, получи строги наставления от баща си, който отдаде тази покана на реномето на фамилията, изградено от него самия.

 Част втора

Мистър Крийд беше поканен да седне в салона на принца. Като се изключат слугите, той беше сам и видимо притеснен очакваше домакина. Принцът не закъсня. В Лондон бяха добре познати неговата немска точност и прецизност. Принцът и кралицата имаха огромното щастие техният брак да бъде плод на любовта им и силното им взаимно привличане. Двамата с решителност укрепваха своята връзка, градяха стабилността на семейството си и изпълняваха своя родителски дълг. Когато принцът разговаряше с мистър Крийд, на всяко споменаване на името на кралица Виктория очите му искряха. Предстоеше петата годишнина от сватбата им и принцът искаше от мистър Крийд да създаде парфюм, който да бъде само за Виктория, да бъде романтичен и пълен с непознати аромати. Принцът изрази своята надежда за успех на това дискретно начинание, като обърна внимание на факта, че се е спрял именно на мистър Крийд заради това, че са му разказвали много за неговите новаторски идеи и подход. Той изтъкна, че имат късмета да живеят в епохата на индустриалната революция. Ето даже вече има публична железница! Албърт разпалено навлизаше в любимата си тема, но мисълта на мистър Крийд вече отказваше да следва това слово и поемаше в своя посока. Каква чест, ако успее, и какъв провал, ако не успее! Виктория, кралицата на Обединена Великобритания и Ирландия с парфюм на Крийд!

Част трета

Умислен, но и превъзбуден мистър Крийд седеше в кантората си. Трета седмица откакто бе получил поръчката за парфюм на кралица Виктория. Излишно е да казваме, че баща му даде всякакви идеи, коя от коя по-безполезни в случая. Мистър Крийд отново отиде до своя главен лаборант, който под погледите на другите работници и сред плодовете на бергамот от Калабрия, шишенцата с мускус и наскоро закупената от норвежки китоловен кораб амбра напрегнато приготвяше какви ли не чудати смески. Резултатите бяха далеч от желаните. Този път мистър Крийд държеше малката стъкленица, която бе донесъл със себе след историческото си пътуване до Египет миналата година. На пазара в Кайро той се бе спрял уж за малко пред магазинчето за есенции на един млад арабин, който поназнайваше английски. Мистър Крийд остана там целия следобед, слушайки разказите на продавача. Стигнаха до стъкленицата на третия рафт, която, изглежда, беше пълна с масло с кехлибарен цвят. Продавачът щедро я отвори и му даде да помирише. Мистър Крийд се отнесе, вдъхвайки тази незнайна за него наситена миризма на лукс. Продавачът му каза, че е купил тази стъкленица, когато са ходили с други търговци на един от големите панаири от другата страна на Средиземно море, в земите, където живеят българите. Там растели розите, от които българите правели това масло и го продавали скъпо и прескъпо, но пък търговците ценели тази стока. Кадъните много я купували, нищо че е скъпа. Слагали я в сапуните, във водата когато се къпят или когато перат, ароматизирали косите си, дрехите и къщите си по празници. Мистър Крийд леко сбърчи вежди, като се опитваше да си спомни какво е чувал за българите. А то не бе кой знае колко. Знаеше, че са християни, че земите им са част от огромната разпростряла се на два континента Османска империя и май беше прочел някъде по вестниците, че искали своята независимост и собствена държава, но великите сили не искали да си развалят отношенията с падишаха заради тях.

Част четвърта

Вече четвърт час откакто мистър Крийд смирено чакаше в салона на принц-консорта. Беше изпълнил обещанието си и бе донесъл парфюма, който създадоха за кралица Виктория. Към аромата на бергамот бяха добавили този на българска роза и бяха стабилизирали с муск и амбра. Точно сега, в този момент, принц Албърт го поднасяше на своята съпруга. Мистър Крийд продължаваше задълбочено да изучава копчето на маншета си и не чу лекото прошумоляване до себе си, но усети познатия му вече фин аромат на българска роза и бергамот. Скочи и се поклони дълбоко пред младата кралица, която каза усмихнато: 

  • Мистър Крийд, ние не знаем как сте нарекли този очарователен парфюм, който моят съпруг ми оказа безкрайното удоволствие да ми подари.
  • Ваше Величество, тази чест е за Вас – успя да отвърне мистър Крийд, дълбоко развълнуван.
  • Добре. Принц-консортът ме информира, че това, което ме заплени най-вече, е ароматът на българска роза. Затова ще го нарека „Fleurs de Bulgarie – звънко изрече Виктория и протегна ръка към съпруга си.

Мистър Крийд за първи път виждаше кралицата на живо и изпаднал изцяло под властта на нейното младо присъствие, се наведе леко напред като насън. Да, беше успял! Парфюмът се сливаше с нея, пречупваше доминиращия бергамот и изваждаше напред аромата на роза. Кралицата придаваше характер на новия парфюм, а парфюмът изваждаше напред суверена. Изпънатият като струна Албърт тържествуваше.

За момент двама съпрузи позабравиха, че не са сами. В очакване да получи позволението да напусне салона мистър Крийд съобразително се изкашля леко. Кралицата се обърна към него и съобщи, че е много щастлива с този парфюм и че от днес фирмата „Крийд“ става официален доставчик на английския кралски двор. ю

Послеслов

  • До края на своя жизнен път кралица Виктория употребява само парфюма Fleurs de Bulgarie и казва, че за нея България вече не е само топоним. Тя управлява в продължение на почти 64 години най-голямата световна сила в тази епоха, върху чиято огромна територия the sun never set (слънцето никога не залязва). Умира на 22 януари 1901 г. Управлението на кралица Виктория се свързва със стабилност на британското общество, с възхода на индустриалната революция и големи постижения в областта на науката, изкуствата и културата. 
  • Вече 260 години марката „Крийд“ продължава да се развива успешно. Сред нейните клиенти са исторически личности като австро-унгарската императрица Сиси, френската императрица Йожени, император Наполеон III. В днешно време фирмата се управлява от шесто поколение Крийд – мистър Оливър Крийд. В края на XIX век местят седалището й от Лондон в Париж. Днес бихте могли да посетите нейното представителство, което е в близост до булевард „Шан-з-Елизе“.
  • Въпреки промените, смяната на поколения и държавни устройства едно остава задължително за марката „Крийд“ – производството на любимия парфюм на кралица Виктория Fleursde Bulgarie. Новото е, че и ние, обикновените хора, можем да си го закупим за едно простосмъртно наслаждение.

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?