Джон Маклафлин – четвъртото измерение на джаза

Майлс Дейвис, Чик Кърия, Хърби Хенкок, Джако Пасториъс, Пако де Лусия, Астор Пиацола, Ал Ди Меола, Били Кобъм…това не е извадка на най-влиятелните имена в историята на джаза, а на личности, с които Джон  Маклафлин е споделял както една сцена, така и съдбата си на музикант.

фотография: Васил Христов

Когато преди няколко месеца организаторите на A to Jazz съобщиха, че Джон Маклафлин ще бъде един от хедлайнерите на фестивала, си оставих няколко минути да осмисля този факт, емоциите ми се люшкаха от тиха радост, през благодарност до екзалтация. Да, в България идва самият Маклафлин – човекът задал жалоните на съвременния китарен джаз, геният, който с едва доловима усмивка и спокойствие на будистки монах вече шест десетилетия превзема сърцата на публиката от цял свят. Малцина са родните меломани, които имаха щастието в далечната 1996 година да съпреживеят гостуването на Маклафлин в компанията на Ал Ди Меола и Пако де Лусия. 26 години по-късно форматът, в който гостува 80-годишният китарист е съвсем различен – свободен фестивал с многохилядна публика, голяма част от която съставена от хора, все още неродени при първата му поява на българска сцена. Публиката се променя, но Маклафлин остава същият, преминал през школи като Махавишну Оркистара и намерил настоящия си пристан в групата The 4th Dimension, Джон продължава своя музикален път без признаци на никаква умора . Българските почитатели на фюжъна успяха да чуят едни от най-емблематичните му композици, като от време на време донкастърският гений намигваше със солата си ту към Джими Хендрикс, ту към Джими Пейдж, сякаш за да каже още веднъж на публиката, че в неговата музика винаги има щипка блус. Безспорно един от най-колоритните членове на The 4th Dimension беше камерунецът Етиен Мбапи. Виртуозният басист свири с черни ръкавици, а пръстите му се плъзгаха с неземна лекота по струните на неговата китара. През това време Маклафлин преминаваше със своята PRS от едно измерение на джаза в друго, предизвиквайки в публиката вълни от безкраен екстаз. Паметна вечер, която ни остави озарени от гения на един световен музикант, дошъл да посее в сърцата ни зрънце от своята доброта. За край ще се върна към думите на Джеф Бек: „Джон ни даде толкова много различни аспекти на китарата. И запозна хиляди от нас със световната музика, като смеси индийската музика с джаза и класиката. Бих казал, че той беше най-добрият жив китарист“. А ние бяхме щастливци, че го видяхме отново на българска сцена!

чети още

Пипи и АББА: очаквано добра комбинация 

Красиво-тъжна история

Най-синьото синьо: Пулия

Когато изкуството срещна бизнеса