Джамайка Семра – повелителят на пустинята или Ахмед, който се самоизгражда от нищото

Преди ден се завърнах от Египет. Бях със семейството си за седмица на почивка. Освен пирамидите, музеите, подводния свят,  слънцето, плажовете, вкусната храна съдбата ми предложи една изключителна среща – подарък. С Джамайка Семпра, повелителя на пустинята, поне за мен.

Аз, съпругът ми и двете ми момчета, на 8 и 5 години, се записахме за джип сафари в пустинята. Невероятната емоция включваше каране на бъги по дюните на каменистата Египетска пустиня, на АТВ, на камили, посещение при бедуини и вечерно шоу с танци и магични номера…

След бъгито малкият ми син Борил отказа да се качи на АТВ и аз трябваше да остана с него, докато брат му и баща му се насладят на този адреналин в рамките на 40 минути…

Признавам си, притесних се – сама с детето си на 5, в средата на пустинята, сред десетина араби, които не познавах. Сърцето ми се обърна за миг…

Джамайка, главният екскурзовод, ни заведе в едно огромно отворено помещение, където се организира вечерното шоу. Седнахме на възглавниците, които бяха пръснати по земята, и той ни донесе вода. Обясни ми, че вода се взима само ако не е отваряна и капачката трябва да щракне в ръцете ти, за да си сигурен, че друг не е пил… Седна при нас и тръгна един разговор, който провокира мислите и сетивата ми.

Jamaica изпрати Днес в 9:26 ч.  

Признавам си, че бях притеснена. Не говоря напълно свободно английски, но всичко разбирам. Като че ли в един момент всичките ми притеснения изчезнаха! Усещах,  че срещу мен стои човек с особена енергия и аура.

Веселият Джамайка, който се усмихваше на всички, закачаше децата, пускаше музика и шеги, се оказа Ахмед. Ахмед Мустафа е истинското му име. Роден в бедно семейство, с още 7 братя и сестри. Когато е на 6, губи баща си и оттогава усеща, че трябва да се самоизгради от нищото, за да може да помага на майка си и семейството.

Ахмед ме гледаше в очите, разказваше ми историята си и сякаш ми даваше урок. Урок по сила и непринуденост…

Е, учуди се сам на себе си, защо ми споделя всичко това. Казах му, че това ми е работата, да навлизам в личните истории на хората и да откривам онова зад видимото и псевдонима.

Разказа ми толкова много, че тези 40 минути минаха като 5.

После го наблюдавах през целия ден – весел беше, децата ми го обожаваха, скачаха по него. Викаха му „Джамайка, Джамайка“, радваха му се, той също! Помогна ни с камилите, разказа ни за бедуините. Пихме чай. Вечерта се върнахме в онова пространство, с възглавничките по земята, където предстоеше да се състои шоуто. Той ме извика. Каза, че искал да ми покаже нещо. И ми подари залез. Невероятно красив залез в пустинята. Направи ми снимка на залеза. После ме снима с децата, с мъжа ми…

Каза ми, че ние, европейците, сме забравили истинските подаръци и само разменяме предмети. Замислих се отново. Възхитих се на свободата  и спонтанността, които мисля, че ние, по нашите ширини, сме забравили.

Направих интервю с Джамайка, което дълго ще осмислям.

Кой си ти, Джамайка? Откъде започва твоята история?

Казвам се Ахмед Мустафа. Роден съм на 02.02.1981 г. в Асуан, в бедно семейство. Имам 7 братя и сестри.

Има ли повратен момент в живота ти дотук?

Баща ми почина, когато бях на 6…

Как се преживява тази загуба на 6? Какво беше най-трудно за теб на твоите 6 в тази ситуация?

Най-тежкият момент за мен беше, когато видях как майка ми плаче. Плачеше като малко дете. Молех я да не плаче. Казвах й, че ще порасна и ще й донеса пари. Тя плачеше, защото баща ми почина, но и от безсилие, защото нямахме никакви пари.

От този момент работя усилено. И моето щастие беше да видя семейството си щастливо.

Кога започна да работиш?

Първата ми работа започнах на 10 години.

Моите двама по-големи братя не носеха отговорност за нищо. Това задължаваше още повече мен.

През 1996 г. отидох в Хургада и започнах да чистя в магазини, да нося напитки на гости. През 1999 г.  се преместих  в курорта Марс Алам и работих в пустинята.

Как успя да не тръгнеш по грешния път?

Винаги съм знаел, че ако имам сили, ще успея. Но съм допускал, че мога и да се проваля. Каквото и да се случва, не поемам по пътя, който води надолу.

Губил ли си смисъла?

Ако си кажеш, че губиш смисъла да продължиш, вече си го загубил. Важно е какво казваш сам на себе си.

Кой е твоят спасител?

Вярвам в Бог и в молитвата на майка ми. Моля се 5 пъти на ден.

За какво се моли душата ти?

За щастието на моето семейство.

Какво ти даде пустинята?

Обичам пустинята. Намерих себе си там.

Тя е моят най-добър приятел…

Какво е общото между теб и пустинята? Какво ви свързва?

Със сигурност между мен и пустинята има толкова много тайни. Вярвам й и знам, че тя няма да издаде тайните ми на никой друг. Тя пази моето щастие. Пази и моята тъга!

чети още

Модерно е да си секънд хенд, или „боклукът за една може да е съкровище за друга…“

Сериал за най-голямата кражба на картини

За честта на фамилията Хюстън

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през април