Декриминализация на канабиса и контролирана търговия на всички наркотици? – част 2

Да, възможно е. И е най-доброто решение.

фотография Иво Йованович

Опитът от легализирането на наркотиците: канабис за удоволствие и медицински канабис

На този етап е важно да се изяснят термините: легализация (на канабис) и декриминализация (на употреба на наркотици). Първият е на практика да се регламентира със закон (да се приведе в рамките на закона, казва речникът на Larousse) използването, потреблението, притежаването на стока (тук канабис). Декриминализирането означава премахване на престъпния характер от деянието. Така тук вече не би било престъпление да се консумират или притежават наркотици за лична употреба в законово определени количества.

За да сложим край на общоприетото вярване, канабисът не е трамплинът към други наркотици, както не са и алкохолът или цигарите. Наблюдението, направено от няколко института и здравни специалисти, е, че наистина контактът с наркодилъра подтиква неговия клиент да консумира нещо друго (кокаин, хероин, крек, синтетични наркотици, които са по-скъпи, по-силни, но и по-пристрастяващи), затова и тази клопка трябва да се избягва. От друга страна, терапевтичният канабис (Sativa) има лечебни свойства, признати още в древността. Той облекчава болката, гаденето, стимулира апетита и може да има приложение и ползотворно влияние при много голям брой заболявания (рак, епилепсия, множествена склероза и др.).

През последните години няколко държави решиха да легализират канабиса (често при определени условия), както медицински, така и този за удоволствие – Канада (2018), Уругвай (2013), американски щати (Вашингтон, 2014; Калифорния, 2018), Швейцария (от 10 септември 2020 и в продължение на 5 години), Португалия (където е декриминализирана от 2000 г.), Испания (края на 90-те), Чехия (2013), Нидерландия (1976). Глобалната комисия по политиката за наркотиците, създадена през 2011 г. и съставена от бивши държавни глави и личности (Рут Драйфус, бивш министър на здравеопазването и бивш президент на Швейцария, Кофи Анан (починал през 2018 г.), Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, бившия президент на Мексико Ернесто Зедильо, Сезар Гавира, бившия президент на Колумбия Фернандо Енрике Кардосо, бившия президент на Бразилия, бизнесмена Ричард Брансън, Пол Фолкер и др.), стига до същото заключение: държавите грешат относно стратегията, която трябва да се следва в борбата с наркотиците. Всички тези бивши лидери, членове на въпросната комисия, признават грешките си от времето, когато са били на власт, и казват едно и също: “нека спрем да наказваме потребителите и да регулираме пазара, като започнем с канабиса” (в доклад на RTS от Sabine Kennel и Philippe Mach April 24, 2014).

Франция поради обяснените по-горе причини често в решенията си застава на опашката на света и Европа. Така е и сега относно съвременната посока на либерализация дори на медицинския канабис. Канабисът за удоволствие остава тема табу. Моята държава, уви, представя чудесно примера, който НЕ бива да се следва. Криминализирането на канабиса захранва трафика и подхранва солидно всичко, свързано с него (престъпления, вземане за заложници на цели квартали и техните обитатели, вредни последици за демокрацията и надигането на екстремни идеи, “уберизация” на трафика, пренаселени затвори и др.). Марихуаната във Франция с нейните почти 6 милиона редовни потребители предоставя очакван оборот от 1 милиард евро (в L’Institut national des Hautes Etudes de la Sécurité et de la Justice (INHESJ), 2010) и 48% от оборота на всички наркотици като цяло. Според този институт трафикът включва около 230 000 души (прекупвачи, go-fast, наблюдатели и т.н.). Към това може да се добави и броят на хората, арестувани за притежание или консумация на канабис – цифра, умножена по 7 през последните години, с по-малко търговци или трафиканти. Френската държава криминализира потребителите (законът от 1970 г. предвижда 3750 евро глоба и една година затвор, въпреки че е изменен и че днес сумата е 200 евро). Под президентството на Никола Саркози и  неговата “политика на числата” (т.е. да се генерират печеливши полицейски акции с цел изкуствено увеличаване на резултатите на полицията) броят на арестите беше невиждано висок, затворите – претъпкани, а ефектът върху самия наркотрафик – никакъв. Налага се друго виждане – ако  искаме да пресушим трафика и неговите последици, по-добре е да го узаконим и/или декриминализираме  потребителите. Американско проучване от декември 2014 г. показва, че декриминализирането на канабиса тласка американските потребители да се обърнат към законни прекупвачи (които са по-безопасни) вместо към мексикански търговци от картели, като по този начин намаляват както доходите им, така и криминалните деяния и престъпността като цяло (The effect of Medical Marijuana Lawson US Crime by Evelina Gavrilova, Takuma Kamada, FlorisZoutman, December 27, 2014).

Легализиране потреблението и производството на канабис

Така че, да, марихуаната „за удоволствие“ не е полезна за вашето здраве. Но същото важи и за алкохола и цигарите. Ние сме наясно с ефектите от консумацията на марихуана, особено когато потребителят е по-млад: по-нисък коефициент на интелигентност (ето защо канабисът не трябва да бъде разрешен поне до 25 години, възраст, от която нататък мозъкът приключва да расте), риск от развитие на рак, ако се пуши, риск от злополука (около 200 смъртни случая във Франция на волана срещу над 2000 при упоотреба на  алкохол), увреждане на паметта, риск от “неприятно преживяване”, познато като bad trip, риск от халюцинации, паника, тахикардии, повръщане, шизофрения (много рядко), зависимост (която във Франция остава трайно под тази на алкохола и цигарите). Всички тези явления се дължат до голяма степен на нивото на THC (психоактивен продукт на канабис, съставен от активните съставки тетрахидроканабидиол (THC), който ви вдига “на черешата”, и на канабидиол (CBD), който отпуска. Съдържанието им в продуктите не е престанало да се увелчава през годините (главно за THC).  Една евентуална легализация на канабис, чието качество може да се контролира от държавата, би поддържала в добър баланс това ниво на THC, като има предвид рисковете за здравето и в същото време предоставя на потребителите задоволяващо сетивата преживяване.

Икономическите ползи от либерализацията

Както казахме, войната с канабис и наркотици струва скъпо на държавите (стотици милиони евро във случая на Франция). Печалбите от престъпните и терористичните организации за търговия с наркотици (Афганистан е един от най-големите производители на опиум в света) и борбата с тях представлява тежка финансова, съдебна и социална тежест за държавната система. Репресиите срещу наркотиците струват десет пъти повече от тяхното предотвратяване. Данъците, генерирани от продажбата на алкохол и цигари, представляват във Франция около 18 милиарда евро, които директно се разпределят за социално осигуряване. А какво би станало, ако например легализираният канабис може да помогне за увеличаване на този бюджет, като същевременно намали онзи, посветен на битката с търговията и тафика му?

Мозъчният тръст (Think Tank) Terra Nova предлага три сценария, които са в полза на френската държава: първо, декриминализацията на употребата на канабис би позволила репресивните разходи да бъдат намалени наполовина (т.е. 300 милиона евро годишно). На второ място, ако държавата легализира употребата на канабис, като държи монопола и фиксира цени, прогнозните данъчни приходи ще бъдат от порядъка на 1,3 милиарда евро годишно с намаление на бюджета, отпуснат за репресии, оценен на 500 милиона евро. И накрая, легализацията в конкурентна среда с атрактивна цена би довела до увеличаване на обема на продажбите и следователно данъчните приходи се оценяват между 1,7 и 2,2 милиарда евро годишно. Terra Nova уточнява, че последният случай би принудил държавата да инвестира повече в разходи за превенция на здравето поради риска от увеличаване на броя на потребителите, тъй като твърде ниска цена би пресушила незаконния пазар, но би увеличила броя на потребителите. Твърде високата цена пък би ограничила борбата срещу черния пазар. Поради тази причина се препоръчва разработването на втория сценарий, който би избегнал експлозия в броя на потребителите (In Cannabis: Регулиране на пазара за излизане от задънената улица, От Кристиан Бен Лахдар, Пиер Коп, Ромен Перес, на/19/2014, https://tnova.fr/etudes/cannabis-reguler-le-marche-pour-sortir-de-l-impasse).

Със сигурност не е лесно да се намери балансът, но си струва да се проучат възможностите. Не само държавата би могла да се възползва от него (във вид на увеличаване на данъчните приходи, включително тези на първичното ДДС във Франция), но и икономиката, тъй като подобна легализация би позволила развитието на нов бизнес, разширяване на производството и ново земеделие, генериращи нови работни места и бизнес. И накрая, бюджетите, разпределени за борба с трафикантите, биха могли да бъдат по-значимо използвани и реорганизирани. Страни като Испания и Нидерландия отдавна позволяват притежание на растения марихуана и консумация в клубове, у дома или в coffee shop. Трафикът или препродажбата на нелицензирано място остават незаконни. Въпреки това, за да се ограничи нелегалното движение на наркотици, е наложително тези “coffee shop” или социални клубове да бъдат създадени в правни форми, които не позволяват да се реализира печалба, за да се предотврати проникването на трафикантите в местата за препродажба.

Уникален пример: Португалия

На 29 ноември 2000 г. Португалия, страна, опустошена през 90-те години от хероин, обнародва закон, който предвижда трафикът на наркотици да остане незаконен, но който декриминализира всички потребители на наркотици. Накратко, потребителите вече не са престъпници, които трябва да бъдат наказани, а пациенти, които трябва да бъдат лекувани. Никой наркотик не е легален, но всички са декриминализирани, законът определя приемливо количество за лична употреба (максимум десет дни за лична употреба), като над този правен праг притежателят може да се счита за трафикант. Лице, задържано за притежание или употреба на наркотици, не е арестувано или хвърлено в затвора, а следва да се яви пред Комисия за възпиране на наркотиците (CDT), съставена от психолози, социални работници, лекари и съдии, която да определи дали е нужно да е приложи лечение срещу зависимости. Продажбата на наркотици остава незаконна, но санкцията е различна за наркотрафикант и за потребител. Разбира се, установяването на тази разлика във функциите – кой е потребител и кой – трафикант, невинаги е лесна. Хората, силно пристрастени към пушнето на джойнт, се насърчават да потърсят лечение, което е достъпно и изцяло финансирано от държавата. Въведена е истинска политика за лична подкрепа и детоксикация, варираща от услуга за поддръжка и подмяна на спринцовки до разпространението на заместващи продукти като метадон, Suboxone и др.

Редовните потребители се насърчават и подкрепят при тяхното възстановяване. Лечението на човек, заловен като наркоман, вече не е дело на правосъдието, а на Министерството на здравеопазването. Случайни потребители, които не са психозависими и не представляват опасност за обществото, не се преследват. Те са информирани за риска и последиците от консумацията. Когато рискът е по-висок и лицето показва риск от пристрастяване, те се насочват за ad hoc лечение. Финансирането на тази програма е с пари, които преди са били използвани за борба или репресии на потребители. Накрая ще цитирам д-р Жоао Гуляо, национален координатор за наркотиците в Португалия и главен архитект на политиката за декриминализация на дрогата: „Декриминализацията е само един аспект на стратегията. Несправедливо е да се каже, че това, което ни доведе до настоящите резултати, беше само продукт на декриминализация. Всички налични показатели са се подобрили, но според мен това е резултат от цялата стратегия Marshall, C. Scottish (18 май 2019),  статията със заглавие “Не се отнасяйте към наркоманите като към престъпници, казва португалският цар по наркотици!” (https: / /www.scotsman.com/news/crime/don-t-treat-addicts-as-criminals-says-portuguese-drugs-tsar-1-4930014).

Резултатът от наркополитиката на Португалия е грандиозен: през 2016 г. броят на зависимите от хероин е намалял наполовина (50 000 днес от население от 10 милиона жители), броят на смъртните случаи от предозиране е 26, а степента на заразяване с ХИВ е намаляла на 18 за последните единайсет години. През 2019 г. 8% от португалците на възраст от 18 до 34 години са употребявали канабис през годината. Във Франция те са 21,8%.

Страхът Португалия да се превърне в държава, привлекателна за наркотуризма или просто в открита сцена, на която светът наблюдава как млади хора спокойно се дрогират, повдигна разговори и дебати по темата. Той обаче остана неоснователен, тъй като беше извършена и основна образователна работа. Налагащият се извод е, че декриминализираните наркотици трябва да бъдат придружени от реална политика в областта на общественото здравеопазване, която дава възможност за грижа за пациента (наркопотребителя). Политика, която, вместо да тика в затвора, акцентира върху финансовите, структурните и човешките ресурси в работата срещу трафикантите. Разбира се, този процес все още не е завършен и не е перфектен. Необходимо е постоянно търсене на нови стратегии за превенция. Но Португалия пое риск и, както изглежда, намери обещаващ старт за решение, от което европейските държави трябва да се поучат. За това обаче ще са необходими политическа и социална визия. И смелост, която напоследък много липсва у нашите лидери.

И последно, за всички подпалени духове, които се кълнат само в справедливост, морал и полиция: Сравнете резултатите във Франция с тези в Португалия! Едната разполага с едно от най-тежките законодателства в Европа и е постигнала нулеви резултати в борбата с наркотрафика. Другата е успяла за двайсет години да направи това, което никоя друга държава не постигна и за петдесет.

Имайте предвид, че докато спорите кой е прав и кой крив, трафикантите на наркотици стават все по-богати.

—-

*Манихейство – универсална дуалистична религия, съществувала до Средните векове, която разглежда вселената като бойно поле между злия материален бог и добрия духовен бог.

**Янсенизъм е богословско движение в рамките на католицизма, основно активно във Франция, което подчертава първородния грях, човешката развратност, необходимостта от божествена благодат и предопределение. ***Синофобия – ненавист, неприязън и омраза към китайците и кит

чети още

Декриминализация на канабиса и контролирана търговия на всички наркотици? – част 1

Oтворено писмо до Ориана Фалачи

10 септември 2001: пропуснатият ден

Любовта по Жан-Люк Годар