Дейв Геън – да оцелееш, за да пееш

Датата е 28 май 1996 г. Дейв Геън, вокалистът на легендарните „Депеш Мод“ e в своята стая в хотел Sunset Marquis, Лос Анджелис. След изтощителното турне Devotional и 50 концерта пред многохилядна публика групата е пред разпад.

Геният на елeктронния авангард Алън Уайлдър обявява, че напуска завинаги „Депеш“, текстописецът и основен композитор Мартин Гор се връща към алкохола, а Дейв е на ежедневни дози кортизол. Изпаднал в тежка депресия, той посяга към хероина. След неуспешния опит за самоубийство през август 1995 г. този път Дейв си приготвя опасния коктейл от хероин и кокаин, познат на наркозависимите под името Speedball. Свръхдозата довежда до спиране на сърцето му за две минути. Пристигналите по спешност в хотела парамедици едва спасяват неговия живот. „Всичко, което виждах, беше пълен мрак. Никога не съм бил в пространство, което е по-черно от това, и си спомням, че чувствах, че каквото и да направя, ще бъде погрешно”, спомня си за онази кошмарна нощ Дейв. Следва дълго възстановяване във VIP клиниката Cedars-Sinai, където от зависимости са се лекували вокалистът на „Металика“ Джеймс Хетфийлд и гръндж иконата Кърт Кобейн. Светлината в живота на Дейв обаче идва не от метадоновите терапии, а от третата му съпруга – актрисата Дженифър Склиас. Тя е православна християнка с гръцки произход, здраво стъпила на земята, ведра и изпълнена с енергия. За разлика от предишините две съпруги на Дейв Дженифър не го тласка към автоаресия, а го връща към живота и съзидателността. Здравословно хранене, йога, разходки сред природата и най-вече тя му дава усещането, че е разбран, приемайки го такъв, какъвто е. Един от най-обичаните вокалисти на нашето съвремие е на върха на своето щастието. През 1997 г. Дейв купува голям апартамент в Ню Йорк, където заживяват заедно с Дженифър и сина от предишния й брак Джими. Оздравителните процеси, които текат в тялото му, са съчетани и с духовно израстване. Дейв приема източното православие, кръщението му е в малък гръцки храм в Ню Йорк, след което на 14 февруари 1999 г., на скромна церемония, той минава под венчилото заедно със своята „спасителка” Дженифър. Венецът на тяхната любов се ражда пет месеца по-късно и носи името Стела Роуз Геън. Семейното благоденствие отключва творческия апетит на Дейв, той наема вокален педагог и давамата започват сериозна работа. От друга страна, Мартин Гор, превъзмогнал проблемите си с алкохола, също е на музикална вълна. Така през годните се раждат знаковите албуми Еxciter (2001), Playing the Angel (2005), Sounds of the Universe (2009), Delta Machine (2013), Spirit (2017). Миналата година „Депеш Мод“, група, продала над 100 милиона албума и оформила музикалния вкус на цели поколения, заслужено беше въведена в Rock and Roll Hall of Fame. През своята 40-годишна история ядрото на бандата винаги е било съставено от две основни фигури – Мартин Гор и Дейв Геън. От една страна – вглъбеният текстописец и иноватор в електронната музика, от друга – емоционалният и лесно раним вокалист. Свободолюбивият по природа Дейв търси бягство от музикалната опека на Мартин. Така още през 2003 г. с албума Paper Monsters започва неговата солова одисея. Критиката и публиката са благосклонни към този първи опит на Дейв извън култовите „Депеш Мод“. Четири години по-късно той записва и втория си солов проект – Hourglass (2007). Въпреки наглед добрите композиции на албума му липсва харизмата, която да го направи забележим. Преломът идва през 2010 г., когато фронтменът на „Депеш“ се запознава с Рич Мейчин от дуото „Соулсейвърс“. Откакто е в шоубизнеса, Дейв винаги е мечтал да бъде част от истинска рок група, той обича китарния акустичен саунд, в който гласът му може да разгърне цялата си красота, освен това има слабост към госпълите, подплатени с пищни беквокали. Рич му дава пълната свобода на изразяване и Дейв разцъфва като текстописец и вокалист в съвместните им проекти The Light the Dead See ( 2012)  и Angels & Ghosts ( 2015). Творческият импулс ги събира отново в предпандемичната 2019 г., когато започват работата по Imposter, албум с кавър версии на любими за Дейв изпълнители. Самото заглавие в буквален превод – измамник или човек, който се представя за някой друг – съдържа голяма доза автохумор, толкова типични за натюрела на Дейв. „Бях наистина изтощен след последното турне на „Депеш“, тогава Рич и аз започнахме да си говорим за песни и изпълнители, които са ни повлияли. Осъзнах, че избирам песни, които ме поставят на мястото, на което съм, загатват къде съм бил и къде бих могъл да бъда. Това са парчета като Dark End of the Street на Дан Пен/Джеймс Кар или Not Dark Yet на Боб Дилън, те разказват за живени животи. Сега съм на 59 години, нямало е как да изпея тези песни, когато съм бил на 18”, твърди именитият вокалист. Подходът при записите е съвсем различен – вместо от разстояние процесът е изцяло наживо, а мястото – легендарното студио Shangri-La в Малибу, Калифорния. По този начин Геън нескрито отдава почит на един от своите кумири – Джони Кеш, който преди години записва кавър версия на Депеш класиката Personal Jesus точно в това студио. Всички замесени в албума музиканти – над 10 инструменталисти и още толкова беквокалисти, живеят като семейство и участват пряко в сътворяването на композициите. Дейв споделя, че е имало моменти, в които е преживял личен катарзис, докато е правил опити да пресъздаде чуждите песни на своите честоти. „По този начин успях да се преборя със собствената си несигурност и усещането, че крада нечия музика. От десетилетия пея на голямата сцена пред стотици хиляди души и въпреки това е имало много случаи, в които не съм се чувствал в кожата си, все едно съм самозванец. Като артист главният ми стремеж е да стигна до момента, в който вече не ме интересува какво мислят всички останали, аз пея и това е всичко”, откровен е Дейв. Резултът от съвместната работа на музикантите – брилянтни 12 пиеси, сред които разплакващи варианти на евъргрийна на Елвис Always On My Mind и Smile на Нат Кинг Кол. Imposter имаше своята световна премиера на 12 ноември тази година, а радушното му приемане от публиката за пореден път доказа, че Дейв отново е улучил правилното време и хора, с които да твори. Признанията не закъсняват – музикалното списание Clash Magazine нарече албума ”извисяващ, завършен и основополагащ”. Дори и извън „Депеш“ Геън е отново в медийните прожектори. За ноемврийския брой на френския Rolling Stone Дейв даде разтърсващо интервю, а ликът му е на първата корица. Феновете са жадни да го чуят наживо и вокалистът заедно със своите музиканти тръгва на мини турне в избрани камерни зали. Засега през декември има обявени 5 дати – три в Лондон и по една в Берлин и Париж. Съвсем очаквано билетите са изкупени броени часове след пускането им в продажба. „Имам нужда от тези срещи с публиката. Последните две пандемични години повлияха на всички ни. Ако не работя, прекарвам много време в изолация, но постепенно започнах да се чувствам по-уютно с нея и сега я възприемам като приятел. Обзел ме е порив на вдъхновение. Така че в скоро време очаквайте изненади”, загатва с вечната си момчешка усмивка Дейв. Мартин Гор вече призна, че в студиото си е започнал работа по нови композиции, които ще са част от петнадесетия студиен албум на „Депеш Мод“. До неговата поява може да се наслаждаваме на прекрасния Imposter. Зад микрофона все пак е самият Дейв Геън!

чети още

Тъмната сянка на Хю Хефнър

За филмовото ДНК на Кубрик

Вдъхновенията са навсякъде около нас. Част 2. От Големия взрив до Generation Z

Познавате ли Чаплин?