Дезинформация, пропаганда и конспирация – какво e бъдещето за нашите демокрации?

Излиза, че всички ние сме манипулирани! Контролирани сме от т.нар.  „дълбока държава“, чиято цел била да поеме контрола над живота ни, да отнеме свободите ни и по този начин да ни накара да работим за забогатяването на разни недобросъвестни персони. Тази невидима “паралелна администрация” (“съставена” от военно-индустриалния комплекс, финансисти, мафиоти, медии, влечуги, извънземни и др.), за чието съществуване знае само малък брой вътрешни хора, се оказва  причината за всички наши нещастия! Поне в това вярва крайнодясното американско конспиративно движение със сектантски характер Qanon…

фотография Иво Йованович

Без да навлизаме във философски дебат за това какво включват понятията за свобода в демокрациите, където  благополучието се осигурява от потреблението, не можем да не признаем, че от 2016 г., годината на избора на Доналд Тръмп, сме свидетели на експлозия на фалшивите новини, дезинформацията и конспиративните теории. Според фондацията GMF (German Marshall Funds) от 3-ото тримесечие на 2016 г. до 3-ото тримесечие на 2020 г броят на потребителите на фалшиви страници или сайтове въвFacebook се е увеличил с 246%. Следствието от този феномен е застрашаването на социалната стабилност в няколко демокрации (САЩ и американските избори през 2020 г. и последвалите драматични събития след това, както и Великобритания с нейнияБрекзит). Здравната криза на Covid 19 не е изключение. Лавина от информация (понякога противоречива или зле проверена), телевизионни постановки с драматична музика и шокиращи кадри, колебливо и несигурно политическо управление („маската е безполезна“, а после  „маската е от съществено значение“), лекомислено поведение на определени политически лидери (Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Жаир Болсонаро), неясни позиции на медицинските власти (като тази на проф. Раул във Франция), отказващи да признаят некомпетентността си в случая, дезорганизация на Европа, противоречия спрямо ваксините (случаят с „Астра Зенека“)… Всичко това сериозно допринесе една немалка част от населението да се ориентира към екстремистки идеиили да се придържа към информация, която подхожда на нейния емпиризъм. Така тези хора придобиват бързо и лесно утехата, че знаят най-добре и мислят правило. Те вярват, че разполагат със “скритата истина”, чиито парчета реално са просто идеална хранителна почва за поява и размножаване на различни конспиративни теории като тази за 5G чиповете, създадени от Бил Гейтс. Липсата на доверие към официалната истина в някои демократични държави (Франция, Холандия, Германия, Италия) доведе до най-различни (повече или по-малко насилствени) форми на гражданско неподчинение в името на нашите “основни свободи” и срещу опита на държавността да ни ги отнеме. Много от лозунгите на тези демонстрации – понякога доста противоречиви – използват елементи на речта, употребявани от крайно десни или конспиративни сайтове.

Всичко това предизвиква редица въпроси. Най-основните обаче са три: първо, каква е ролята, която дезинформацията и конспирацията играят за дестабилизиране на демокрациите; второ, кой се възползва от това и, трето и най-важно, как можем да противодействаме на този процес. За да стигнем до отговори, ще се опитаме да анализираме механизмите за дезинформация, ще разгледаме как се раждат теориите на конспирацията (техният семантичен скелет почти винаги е един и същ) и ще потърсим кой в крайна сметка е големият манипулатор.

Инструментите

Преди да разгледаме интелектуалните и психологическите извори, ползвани от механизмите на дезинформация, е важно да се запознаем накратко с историята на това явление. Дезинформацията, комплотизмът и конспирацията не са нови феномени в историята на човечеството. Те се използват отдавна за дестабилизиране на държавите, за осигуряване на предимство по време на войни или за надмощие върху нечия икономика, религия или култура над друга. Намираме ги още в културата на антична Гърция, например в „Диалозите на Платон“, съпоставени с реториката на Аристотел. За Платон самият опит за артикулиране на идеи и конфронтацията им позволява достъп до истината. А за Аристотел най-важното е самото спечелване на дебата покрай една идея, дори ако за това се налага реториката да ползва лъжа или изкривяване. Силата на дезинформацията и конспиративната реторика накратко е в обърнатата „тежест на доказателството” – каквото и да твърдиш, не е важно да го докажеш, а е важно другите, които не са съгласни с теб, да докажат, че грешиш. Например на журналистите им се налага непрекъснато да доказват това, което твърдят, и в това се състои етиката на тяхната професия. Разпространителите на фалшиви новини обаче правят точно обратното – крещят в лицето на света: “Това е така и ако не сте съгласни, вие докажете, че ние грешим!”. Съвременната конспирация води началото си от обсесията, че мегакомплотизмът е масонска работа. Тази „теория“ не е нова – появява се в края на XVIII  век под перото на абат Баруел, който смята, че Френската революция е плод на масонски сценарий. По-късно, през XIX век, се добавят „илюминатите“ (германското тайно общество, което е част от т.нар. Aufklärung,еквивалент на философите от Просвещението като Волтер, Монтескьо, Дидро и т.н.). След това към “теорията” са прилепени и евреите (в същия период терминът “антиюдаизъм” изчезва, за да бъде заместен от “антисемитизъм”) с публикуването на прочутите „Протоколи на ционските мъдреци“. Последното е един от най-грандиозните фалшификати, създадени от начало до край от шефа на царската тайна полиция на руския цар Николай II. Текстът на въпросните протоколи до голяма степен плагиатства памфлета “Диалог от ада между Макиавели и Монтескьо”, написан през 1864 г. отМорис Жоли срещу Наполеон III. Идеята на новоизмислените “Протоколи на ционските мъдреци” обаче не е да критикуват и осмиват властта, както прави памфлетът, а да предотвратят модернизацията на Руската империя, като “разкрият” някакъв мистичен „план за завладяване на света от евреите и масоните“. Масоните (или номенклатурата, елитът), евреите (или Израел) и илюминатите – това са трите стълба, използвани и днес от пропагандата на дезинформацията.

Дезинфорацията използва всякакви канали – от изобретяването на печатната машина, позволяваща бързо разпространение на идеи (протестантската реформа на Лутер, Калвин и Мюнстер), през морзовата азбука, фотографията, радиото, до киното, телевизията и пресата. До 90-те години на миналия век тя съществува, но пътува сравнително бавно между държавите. Пример в тази посока е съветската операция по дезинформация, наречена ИНФЕКЦИЯ (позната и като “Денвър”), която твърди, че вирусът на СПИН е създаден в лаборатория. Този фалшиф “факт” е произведен в СССР през 1982 г., предаден е от индийски вестник през 1983 г. и достига до САЩ и Европа едва през 1987 г. Цяла вечност, бихме казали днес!  Скоростта на дезинфорацията се засилва обаче по време на военни конфликти. Пример в това отношение е куриозният случай от 1940 година, когато RAF (Royal Air Force – британските военни авиосили), за да скрие, че е изобретила и използва радара в операциите си, съобщава, че точният мерник на британските военни пилоти се дължи на… засилена консумация на моркови. 

През 1990 г. либерализирането на аудио-визуалния свят ще преобърне медийната реалност в САЩ с канала Fox News на Рупърт Мърдок. Тази нова медия ще се втурне да предава двайсет и четири часа всякакви новини, пренебрегвани досега от конкурентите. Приемайки традиционните медии за твърде подчинени на Либералната партия (разбирайте, твърде леви), шефът на Fox News Роджър Ейлс, близък до републиканците (медиен съветник на Никсън, Роналд Рейгън и семейство Буш), няма да се поколебае да изкриви информацията в полза на концепцията на медията, да релативизира истината и да дезинформира. Ерата на масовата дезинформация става факт! Десет години по-късно интернет ще революционизира света на медиите. А благодарение на развитието на технологиите (WaveLAN, все по-високата скоростта на свързване, wifi, генерализиран достъп, оптични влакна и т.н.) информацията ще се превърне в инструмент, практически излязъл от контрол. След 1999 година достъпът до съдържание ще стане още по-бърз и по-ефективен (през Napster, Myspace, Peer-to-Peer, Facebook и др.) и така интернет ще нокаутира индустрията на киното, радиото и музиката. Днес ние можем да обменяме филми, видеоклипове, имейли, да създаваме блогове, сайтове и профили. В периода 1999 – 2002 г. свързаното с интернет  население ще нарасне от 250 милиона на 500 милиона. Осемнайсет  години по-късно 4,5 милиарда потребители на интернет (включително мобилни телефони) ще са затрупани с информация. Дезинформацията и конспирацията Web 2.0 вече са на ход!

Механизмите

Тук трябва да се направи едно уточнение. Англоезичният свят прави разлика между два термина – мизинфорация (misinformation) и дезинформация. Мизинформацията представлява неуточнена или зле проверена информация, която няма намерение да навреди. Дезинформацията е друго. Тя е изкуството да се изфабрикува лъжа, основана на реални или фалшиви факти – като кризата от 2008 г., чиято организация е приписвана на Джордж Сорос, като слуха за създаването на СПИН в лаборатория или като “режисираната” загуба на изборите от Доналд Тръмп. „Комплотизмът (или конспирацията) е преувеличение на естествената тенденция да се вярва, че всеки  ефект е причинен от умишлено действие, особено тези, които са в полза на определени хора“ (доклад на CAPS – Център на анализи, превенция и стратегии на френското външно министерство и министъра по европейски въпроси на Франция, 2017, стр. 35). За да се придържат теориите на конспирацията към социалната структура на демократичните общества, са необходими няколко индивидуални или колективни елемента: влошен социален и политически контекст (криза на безработицата, политическа нестабилност), икономическа криза, отхвърляне на елитите (номенклатурата), чувство за загуба на идентичност, дължащо се на имиграционните процеси (желани или не), което логично може да създаде усещане за нашествие на културни и религиозни различия. Те подхранват онези родови, извечни страхове, базирани на непознаването на различните (като недоверието на българите към турците, вярването, че всеки мюсюлманин е терорист и т.н.), които насърчават националистичното чувство и са бърз проводник на всякакъв вид теории за дезинформация и конспирация. Това може да доведе до появата на популисти (наричани още „нови демагози“ като Жан-Мари и Марин льо Пен във Франция ), които предлагат прости отговори на сложни въпроси, правейки по този начин политическите казуси двоични (например проблемът на безработицата са единствено емигрантите или виновни за демографската криза са само абортите). Това са новите шампиони на средната класа, които се чувстват пренебрегнати пред други социални класи (имигранти, буржоазия и др.). 

Кризата на пресата и т. нар. „референтни“ медии (телевизии, радиа – публични или частни) също играе важна роля в този процес на имплантиране на конспирациите в обществото. Например печатните издания, които дълго не инвестираха в интернет, пострадаха цялостно заради своя остарял икономически модел, като в крайна сметка редакциите им се принудиха да намалят работната си ръка. В това време обаче потокът от информация шеметно се увеличаваше именно заради интернет. Това разминаване доведе до загуба на качество при проверката на информацията, малко време за осмислянето й и неизбежен спад на продажбите. Дори онези издания, които успяха да се възстановят, след като инвестираха в онлайн съдържание и оставиха хартията за престиж (Médiapart във Франция, New York Times в САЩ), имаха нужда от много време, за да си възвърнат читателската аудитория. В допълнение с демократизацията на интернет се появиха блогърите и бързо създадените сайтове, които копират кодовете на журналистиката, но без нейната отговорност и нейния професионализъм. Това отвори път на мизинфорацията и още по-лошо – на дезинформацията. Интернет няма граници – днес е напълно възможно един местен новинарски сайт да бъде управляван от чужда, враждебно настроена държава с цел дестабилизация на трета. И накрая, липсата на теоретични и практически познанияпостепенно превръща населението в гъба, готова да абсорбира неразбираеми за нея идеи, смятайки, че осъзнава проблема в тях. За да се противопоставим на фалшивитеидеи, е необходимо образование и най-вече осъзната необходимост да се търси истината (Платон). Иначе рискуваме да видим как Мнението (Doxa) лесно бива манипулирано от всяка форма на реторика (Аристотел). 

Днес вече не сме в епохата на замяната на една истина с друга, а “в тази на идеологията на скептицизма, релативизма и подлагането под въпрос на възможността за истина” (доклада на CAPS от 2018 г, стр. 35). 

Добър пример в това отношение е т.нар. „лунна измама“ (книгата “Ние никога не стигнахме до Луната: $30-милионната американска измама” на Бил Кейсинг от 1974 г., в която се твърди, че човекът никога не е стъпвал на Луната,). Част от населението от определена социална категория – слабо образовани, от зле развити и изостанали райони – откровено се съмнява, че изобщо е имало кацане на Луната. Но в социалния и политическия контекст, който съпътства издаването на „книгата“ („Уотъргейт“, петролна криза, безработица, травма от войната във Виетнам и др.) тази конспиративна теория ще засегне по-образованите социални кръгове, които ще започнат да се съмняват не във възможността да се отиде на Луната изобщо, а във факта, че точно американците са я осъществили. Позволявам си да ви посъветвам да видите истинското мокументъри на Уилям Кеър от 2002 г., което демонстрира колко лесно е да снимате, монтирате и излъчите “документален”, но всъщност манипулативен филм с претенция за достоврност, използвайки реални интервюта и актьори. Там това “вярно-невярно” изглежда всъщност толкова истинско, че някои конспиративни сайтове повтарят кадрии коментари от него, напълно убедени, че разполагат с безспорни доказателства как човекът никога не е бил на Луната. (На английски: https://www.youtube.com/watch?v=JJoNK4uICTY.На френски: https://www.youtube.com/watch?v=o3ZAjIkSGiU, френската версия е малко по-дълга и с по-добро качество).

Кой манипулира информацията и за какви цели

Икономическите страни нерядко прибягват до дестабилизиране на своите конкуренти. По принцип интересът от дезинформацията е финансов и се определя от желанието на един бизнес играч да отнеме или свие пазара на друг. Тези действия могат да имат отражение върху политиката и институциите (икономическата война, водена от Boeing и Airbus, оказва влияние върху дипломатическите отношения между държавите, които ги произвеждат). Но явлението може да има последици и върху демокрацията. Например когато Cambridge Analytica незаконно събра данни от 87 милиона акаунта във Facebook чрез друга компания (Global Science Research), тези данни започнаха да се използват за фалшиви рекламни кампании, позволяващи психологическо и политическо профилиране с цел инструментализиране на гласуването (Brexit или изборът на Доналд Тръмп). Събирането на потребителски данни от Facebook не беше забранено, но предаването им на трета страна беше. И безотговорността на самата платформа в това отношение несъмнено е спомогнала за дестабилизирането на демокрациите. Трябва да имаме предвид и още нещо – че един от основателите на Cambridge Analytica е Стивън Банън. Той беше изпълнителен директор на Breitbart news LLC (американски крайнодесен вестник), съветник на Робърт Мърсър (ултраконсервативен милиардер, близък до Тръмп) и главен стратег в началото на мандата на Тръмп. Изводът е ясен – идеите на екстремната десница на Америка, противопоставени на тези на демокрацията, определено са повлияли на управлението на 45-ия президент на САЩ. 

Вторите по големина доставчици на конспиративни теории и дезинформация са терористичните движения, работещи отвътре и отвън. Целта е същата: да се отслаби демокрацията, като се генерират движения на непокорство срещу избраните правителства. Най-добрите примери са Alt Right (американското крайнодясно), от една страна, и „Ал Кайда“ и «Ислямска държава“, от друга. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха, че оттук нататък конспиративните теории ще се разпространяват с невиждана дотогава скорост по две прости причини: първо, експоненциалното развитие на интернет, което позволява бързото предаване както на информация, така и на дезинформация, и, второ, катастрофалното управление на комуникациите в Белия дом. Твърде многото въпроси, оставени без отговор, са отстъпили място на фантазията и въображението. В същото време комуникацията на „Ал Кайда“ се осъществяваше много ефективно, превръщайки Бин Ладен в новия Че Гевара от Близкия изток. Малко по-късно „Ислямска държава“ пък се превърна в майстор на изкуството на многоизмерната манипулация, като смесваше емоции и т.нар. “истини”. Конспиративните й тези се хранеха от системно пренаписване на историята, която – подменена и манипулирана – започна да привлича младите хора в търсене на интелектуални и религиозни поведенчески модели (нахлуването в Ирак през 2003 г., „кръстоносците“, дошли да убиват мюсюлмани, израелско-арабските конфликти и др.).„Ислямска държава“ проведе и активна комуникация в мрежата, чрез различни специални инструменти – своя комуникационна агенция (AMAQ), свой медиен център (Al Hayat) и съответни форми на влияние във Facebook, instagram, twitter, what‘s app,форуми, видео игри… Превърна се е истинско предприятие за производство на извъндържавна дезинформация, срещу което държавите жертви не знаеха как и не можеха да се борят ефективно.

В същото време обаче именно недемократичната държава като цяло  остава основният създател и разпространител на конспиративни теории и дезинформация. Докладът на американската неправителствена организация Freedom House относно онлайн свободата установява, че около 30 държави манипулират информация, използвайки тролове, ботове или фалшиви сайтове. Точно този тип дезинформация е причина за манипулирането на избори в 18 страни по света през 2016 г. Freedom House обръща специално внимание на случая с изборите в САЩ и въпроса доколко чужда държава (Русия) би могла да ги манипулирала (предположенията са представени в доклад на ФБР, в който обаче така и няма неопровержимо доказателство за това). На 5 ноември2019 г. същата неправителствена организация поясни, че от 65 държави, представящи 87% от потребителите на интернет в света, 40 биха използвали „усъвършенствани програми за наблюдение на социални мрежи“, а 38 разчитат на специални хора, които да въздействат на онлайн информацията. Целта отново е да се разклатят демокрациите чрез масово използване на теории за дезинформация, пропаганда и конспирация. Президентът на Freedom House Майк Абрамович казва:  „Много правителства установяват, че използването на социални мрежи за разпространение на пропаганда е много по-ефективно от цензурата“ (Freedom House и вестник „Дигитален век“, статия на Geneviève Fournier от 5 ноември и 29 ноември 2019 г.). Ако си ползоля да бъда ироничен, тук ще кажа, че няма нужда да инжектираме 5G чипове в телата на световното население, за да го контролираме – с влизането в социалните мрежи товече доброволно и отдавна е под контрол. Freedom House твърди, че “резултатът е впечатляващо глобално нарастване на злоупотребите с граждански свободи, докато онлайн пространството за граждански действия се свива.” 

Двата основни играча в контрола на населението чрез социалните мрежи несъмнено са Китай и Русия. Китай има армия от тролове (т.нар. „Армия на 50 цента“), съставена от 2 милиона „войничета“, публикуващи близо 450 милиона коментара годишно. Русия пък разполага с “фабрики” за тролове, управлявани от олигарха Евгений Пригожин, много близък до Владимир Путин, наречена IRA (Агенция за интернет изследвания). Подобно на Иран със своите 18 000 „доброволци“, Мексико има Peñabots (наименование, съчетаващо понятието “бот” и част от името на мексиканския президент Enrique Peña Neto), Индия разполага с IT Cell, Виетнам си създаде Force 47, Турция – AK trolls и т.н. Според доклад на CAPS от 2017 през същата година 80% от намесата на външни страни в политиката и икономиката на Франция идва от Русия. Останалите проценти са заети от страни като Иран, Китай и джихадистки групи (например „Ислямска държава“). Русия използва и други, по-традиционни канали (вестник Sputnik и телевизионният канал RT – Russia Today). Те не са предназначени да информират и провеждат публична дипломация като France 24 или BBC News, а да разпространяват дезинформация. Атаките им ad hominem срещу президента Макрон и предполагаемата му хомосексуалност също са тотално неуспешни. Те ясно показват културната разлика между Русия и Франция – по-голямата част от французите не се интересува от сексуалната ориентация на своите политици. В старанието си да навредят, руските дезинфоратори всъщност бяха забравили, че Париж си имаше хомосексуален кмет – Бертран Деланое, който никога не беше крил, че е гей и това изобщо не му попречи да бъде преизбран. RT е и разпространител на фалшивата информация с име MacronLeaks, в която се твърдеше, че Макрон – по това време кандидат за президент – има офшорни сметки. Това се случи премерено – едва няколко дни преди втория тур на изборите, за да се намали максимално нужното време на журналистите да проверят информацията. Сред останалите оръжия на дезинфорацията трябва да споменем и ролята на реално съществуващи и работещи, но фалшиви като идеология  неправителствени организации (например “Руский мир” – финансиран от Кремъл), реално съществуващи, но посветени на дезинформацята мозъчни тръстове, религиозни, икономически или политически представители, официално независими, но де факто пряко свързани със съответни държави. На фона на цялото това изпъстрено с различни специализирани центрове за дезинфорация световно поле се откроява един извод – важността на тази информационна война не бива да се преувеличава, но бдителността ни е задължителна. Защото всички тези малки и големи организации и техните действия са посадени семена, които във всеки момент могат да покълнат и да се превърнат в опасни пълзящи растения, задушаващи деокрацията.

Как да се съпротивляваме

Проучване от 2018 г. показа, че поради психологически причини пропускливостта на фалшивите новини е по-бърза от тази на достоверните (Soroush Vosoughi, Deb Roy andSinan Arai, «The spread of true and false news online»,Science, 359:6380, 9 март 2018, стр. 1146-1151, доклад CAPS 2017). След като е усвоена една невярна информация, е много трудно тя да бъде опровергана и изместена от истинната. Така ефекът от нейното действие остава продължителен. Това, което може да направим, е да възпитаваме в критично мислене поколенията от ранна детска възраст. Училището трябва да играе основна роля в това образование. Днес пристрастените към таблети, смартфони, онлайн игри, социални мрежи и компютри са все повече и следоватено рискът да бъдат атакувани с фалшива информация е все по-голям. Затова и не е толкова важно в училище да се преподава просто информация, колкото да се усвоява умението да се разбира и дефинира тя. Медийното образование е необходимо както за младите, така и за възрастните. Например медия като Youtube, където сме едновременно зрители и актьори, изисква от нас да спазваме една-единствена етика – условията за използване. Тя обаче няма нищо общо с журналистическите стандарти. Да се ​​научиш да анализираш факти, за да разбереш съдържанието на снимки и видеоклипове, да осъзнаваш значението и влиянието на заглавията във вестниците, да търсиш и да се връщаш към първоизточниците на дадена информация днес е умение от основно значение.

Друга опасност в това отношение е и бясно развиващият се изкуствен интелект, който все по-трудно укротяваме. Все повече и повече ботове утре ще могат да приличат на реални хора, както в т.нар. deepfake (фалшиви и цифрово модифицирани видеоклипове, позволяващи наслагване на аудио и видео файлове върху други съществуващи видеоклипове) и все по-невъзможно ще е за нетренираното око да ги разпознава. Необходимо е да се разработят и официални сайтове за “антифалшиви новини”, признати от международен лейбъл, на които човек с пълно спокойствие да може да се довери. Дълг на журналистите е също да информират потребителите за това как работят социалните мрежи, да обяснят как те ни използват и как бихме могли да контролираме влиянието им (документалната поредица «The Great hack», излъчена в Netflix, е пример за анализ на случая Cambridge Analytica). Демократичните държави трябва да се включат в тази битка чрез укрепване и прилагане на закони за борба с дезинформацията, изобличаване на действащи лица и, ако е възможно, съдебното им преследване. Потребителите могат също така да насърчават социалните мрежи да бъдат по-бдителни, като ги напускат, ако не се справят по-добре в борбата с дезинформацията. Социалните мрежи са безплатен наркотик, който вълнува егото ни. Но нека не забравяме, че ако един продукт е безплатен, това е защото продуктът всъщност сме ние самите. И ако сме продукт, това е, защото имаме определена стойност, която социалните групи в мрежите осъзнават. В тази съпротива биха помогнали и телевизиите със създаването на специални кампании за осведоменост. Ключово би било и организирането на различни политики за международно сътрудничество за създаване на еквивалент на Интерпол, чиято роля да бъде да алармира света за рисковете от дезинформация през фалшиви сайтове. Не трябва да бъде оставено никакво свободно поле за действие на екстремистки формирования – държавите следва масово да инвестират в обучение на специалисти, способни да опровергават неистини в мрежата. Защото, както пише историкът Марк Блок в статията си „Размислите на един историк за фалшивите новини за войната“ от далечната 1921 година (Revuede synthèse historique, n° 33, 1921, стл. 13-35), “лъжливите новини са огледалото, в което “колективното съзнание” съзерцава собствените си черти“. Време е добре да се огледаме. 

чети още

Bonkers Replay

Борбата за човешки права, наречена феминизъм

Прощава ли се успехът на жените?

Когато Уорхол срещна Хичкок