Да снимаш звезди

“По време на снимката кучето лежеше в краката му, но когато завършихме, то неочаквано подскочи. Имах късмет, че не успях да сваля камерата. В резултат се получи тази снимка, която беше използвана от Дейвид Боуи за един от албумите му”, спомня си Тери О`Нийл, един от най-значимите фотографи в света, специализиран в създаването на портрети на известни личности.

Запозна ни приятел, продуцент в BBC. Беше сигурен, че ще ми бъде интересен разговора с човек, който е допуснат от Бийтълс, Ролинг Стоунс, Елтън Джон, Елизабет Тейлър, Бриджид Бардо, Шер, Ал Пачино, Робърт Редфорд, Джанис Джоплин …Впечатлих се още в началото, когато Тери, наливайки шампанско в чашите, така между другото, ми каза как попада във фотографските среди:

“През 1959 година заснех случаен човек, спящ на пода на летище Хитроу, а той се оказа… английският министър на вътрешните работи. Снимката се озова на корицата на Sunday Dispatch, и редакторът на списанието ми предложи редовно да снимам за техните издания. Запомни от мен, че шансът е важен в живота на всеки. Умният се възползва!”

….

Нищо не очаквах от тази среща, но двата часа в компанията на Тери О’ Нийл ще помня завинаги. Някои от съветите му спазвам и до днес при работата със световни знаменитости.

“Дръж се равностойно. Щом си стигнал до тях, значи си допуснат. Не се прехласвай, не им прави комплименти. Слушай ги. Наблюдавай ги. Бъди най-доверения им човек за времето, в което сте заедно!”

Тери ми разказа как като малък майка му го кара да ходи в Лондон през уикендите, за да взема автографи от звездите на Уест Енд.

“Аз никога не знаех кои са те. Всъщност никога не съм бил звезда и мисля, че това е така, защото първата работа, която получих, беше да снимам The Beatles. И втората работа, която получих, беше да снимам The Rolling Stones. И когато работиш с такива хора, когато си млад, просто не се притесняваш от това”.

Яд ме е, че не направих интервю с О’Нийл тогава. Не бях достатъчно настойчив да го убедя, че си струва, че има смисъл да сподели опита си. Тери беше избрал да е от другата страна на камерата.

Ето няколко негови цитата, които смятам за важни:

“Това, което ме порази най-много в хората, които снимах, беше техният професионализъм. Това и фактът, че повечето от тях бяха наистина мили. Разбира се, няма причина да не са мили. Това, че си известен, не те прави различен.”

…..

“Спомням си как седях с Бийтълс в един клуб в един момент рано и всички говорехме каква работа ще получим, когато всичко свърши. Предположението беше, че всичко ще свърши. И тогава ще се окажете в Америка със звезди от ранга на, да речем, Фред Астер, и всичко, което искат да направят, е да говорят за Бийтълс.”

….

“Винаги съм спазвал здравословна дистанция от света на шоубизнеса. За мен звездите, които снимах бяха просто хора. Не винаги се получаваше. Когато се ожених за Фей Дънауей, излизахме с Франк Синатра и усещах, че прекрачвам границата. Излизахме всички заедно и бързо открих, че не ми харесва да бъда в светлината на прожекторите, да бъда г-н Дънауей. Исках да съм фотографът, а не сниманият човек”.

….

“Всичко се промени и с фотографията – всичко, което изглежда, че някой иска да снима, са селфита”.

….

“Единственият човек, който някога съм се чувствал нервен да снимам, беше кралицата [Елизабет II]. Обикновено е обратното, но точно тя ме успокои за пет минути”.

….

“Сега славата не е това, което беше. Имам чувството, че вече не можете да видите това звездно качество, този суров талант. Няма Пол Нюман, няма Робърт Мичъм, няма Джон Уейн. Културата се промени. Какво означава слава сега? Безсмислено е”.

….

“Винаги съм имал око. Но само талантът не е достатъчен. Трябва да имате толкова много неща. Късметът трябва да е на ваша страна. Трябва да живееш в правилните времена”.

PS

Легендарният британски фотограф Тери О’Нийл почина на 81-годишна възраст преди три години. Днес неговият пъстър свят, населен със звезди оживява в ретроспективна изложба в Fotografiska Stockholm.

чети още

Молитвата на Любов

Изкуството проговори езика на технологиите

Пиеса за една библиотека, заводите Круп и пет литра масло

Споменът за живот, в който (не) си бил