Да си играеш с огъня

За да балансираш между бруталното улично изкуство, небрежността и гламура трябва просто да бъдеш Арън Йънг.  

Ще открием следите му в големите световни галерии в Ню Йорк, Лондон, Москва или Лос Анджелис. Намираме ги във видеозаписи на пърформънсите му, винаги на ръба на бръснача. На моменти прилича на суровия Мики Рурк, на моменти на ексцентричния Ричард Брансън. Изкуството му наподобява добре балансирано смути – дава енергия, свобода, разтърсва и на края силно зарибява. Той не е просто „новият богат, новият готин или новият умен артист“, поредната тухла в храма на контракултурата или вкусна порция за артистичната бохема. Творбите му в различните жанрове са  своеобразна медитация на тема „агресията на днешния свят.” Изкуствоведите му пришиват сериозния етикет: „Умеещият да прави естетика от мачо агресията“. Като че ли артистичният му образ е създаден от една мисъл на Фридрих Ницше: „Истинският мъж иска две неща: опасности и да играе. Затова, той иска жените – най-опасната играчка.” Почеркът му е безмилостен, мирише на високи скорости и опасен огън, кипи от тестостерон, но  всъщност 43-годишният Аарон е хипар по душа, има меко сърце и  очи дълбоки  като Атлантическия океан. Личният му живот не е сергия на пазара от която всеки може да избира и след това да направи салата по собствена рецепта Дневният му детокс от глупости включва сок от нар, малко Pink Floyd и  билкови стелки за добро здраве – Kenoki.. Кара сърф по призвание, защото е калифорниец и детството му е преминало в бохемския рай Биг Сур, където има „достатъчно вълни само за избраните“. Фразите „Go Home“ и „Locals Only“ върху скулптурите са шорткът към детството му, когато с тези думи е заплювал местата за сърфиране. Йънг преминава за кратко през света на киното и рекламата, но много скоро се отказва, защото нещата не се движат с неговата скорост и той има чувството, че работи с хора от епохата на парния локомотив. Истината е, че винаги е рисувал по малко и съдейки по всичко Школата по  изкуствата в Сан Франциско и срещите му с творбите на Вито Акончи, Пол Макарти, Крис Бурден са неговият генератор. От самото начало философията на изкуството му повелява да няма тих режим на работа и той често се озовава на ръба на опасността. За своите пърформънси избира маргиналите бунтовници – мотористи, сърфисти и стрелци. За най-известния си пърформънс наема мотоциклетист, който кара мотора си в галерията и рисува с нажежените гуми по пода. „Моите арт обекти бяха отпечатъците от колелата. Моторът звяр придаваше поетичност и агресия на случващото се“ – спомня си артистът. Освен с мотори и бензин, Йънг обича да си играе с горелки. Една от последните му ексцентрични арт авантюри се случва в галерията Масимо де Карло в Лондон. С огъня на горелката той обгаря стените до основи и закача картините си върху оголения като череп фон. „ Давам на хората това, което им е необходимо“-  лаконичен е Йънг. Остава единствено въпросът – от какво ние наистина се нуждаем? От тялото и ума на Арън или неговото изкуство?

чети още

Обсесията Е-1027  

Обсесията Vespa

Създател на мита за Хемингуей е самият той

Обсесията от едно лице