Да се сгушиш в скута на богинята, или Big Mama Scandal

Как да не се забавляваш с нашата цивилизация, щом една бутилка с извивките на Мей Уест се превръща в икона, появява се на корицата на списание Time, геният Дали през 1943 година я включва в картината си Poetry of America, а Анди Уорхол неуморно я развява на знамето на попарта. И докато бутилката кока-кола, наподобяваща тяло на жена, става един от символите на Америка, на цял период в изкуството и на рекламата като такава, то един стол – също наподобяващ тяло на жена, дефиниращ го даже като архетип, като тялото на богинята майка, става един от символите на италианския дизайн. Ще рече човек, че това е една много феминизирана цивилизация. Но дали е така?     

Столът, за който стана дума, извиква в културната ни памет едновременно две неща. Едното е споменът за любимата детска играчка, която някога сме гушвали, за да заспим, само че този път тя е достатъчно голяма, за да приюти и порасналите деца, и сънищата им. Другото е представата за онази окръглена праисторически фигурка, висока едва 11 сантиметра и наречена Вилендорфската Венера, но увеличена многократно, стилизирана и окръглена още повече и облечена в ярко еластично жарсе.

Официалното име на стола е Up, но той е наричан и La Mamma, Big Mama, La Donna. Какво го е превърнало в такава безпрекословна икона, след като дори е трудно да кажем, че го харесваме? Превръщането на нещо в икона обаче невинаги е свързано с чистата форма на харесването. По-скоро с чувството на радост и екзалтация от разпознаването на някакви трайни репери, на фини нишки, които свързват миналото и бъдещето и изплитат люлката, в която да се залюлеем над всичките си страхове и ужаси. Да, La Mamma е и малко страховит, но от него струят и утеха, и радост.              

През април 2019, на последното предпандемично изложение за дизайн в Милано, една инсталация предизвика вълни от протести, миксиращи феминистки и екологични недоволства. Инсталацията ознаменуваше 50-ия рожден ден на стола Up. Към осемметровата версия на стола в телесен цвят и набоден със стрели беше превързан с верига пуфа-опора за краката. Глави на диви зверове, поставени върху деликатни конструкции и сякаш реещи се във въздуха, ескортираха тази окръглена версия на богинята Диана. Бекграундът беше самото Дуомо. Имах среща с приятели там и докато ги чаках, доста се повъртях около Maestà Sofferente („Страдащото Величество“), така се казваше инсталацията. Тогава още не знаех, че ще се разрази скандал, че артистът Кристина Донати ядно ще разлее червена боя по скулптурата, а Гаетано Пеше, дизайнерът на стола, тогава в навечерието на своите 80, ще каже, че подобно деяние е в противоречие с думата артист. Феминистките го обвиняваха, че унизително представя жената като затворник, еколозите – че ползва полиуретан. А на мен инсталацията ми изглеждаше толкова декоративно и магнетично сюрреалистично, че ми приличаше на огромна раждаща игленица, скрила се във фантазна гора, пълна със зверове и катедрални шпилове.            

Гаетано Пеше коментира протестите като погрешно интерпретиране и на посланията на инсталацията, и на идеята за използване на синтетични материали, по-точно на полиуретановата пяна, което за него е част от прогреса. А що се отнася до посланията, още със създаването си през 1969 столът включва в символните си конотации и образа на жената затворник, страдаща заради предубежденията на мъжа. Но в същото време носи посланието за недопустимостта на поругаването на една архетипна божествена същност, извор на живота – защото веригата, свързваща стола с пуфа-опора за краката, може да е символ на затвор и зависимост, но може да е и пъпна връв.

Така Up се превръща в културна и политическа икона. Гаетано Пеше декларира, че неговите дизайни винаги предизвикват дебати, които водят към преосмисляне на ценности. „Днес дизайнът е изкуство и като такова той далеч не трябва да е само практичен, а да носи съдържание, отнасящо се и към политиката, и към философията, и към екзистенциалната проблематика“, казва той. 

Столът е създаден през 1969 за C&B, предтеча на B&B Italia, фирмата, която го произвежда и досега. Разказват, че Гаетано е под душа със сапунена гъба в ръка, когато мисълта му се спира върху очевидния за всички ни факт, че като стиснеш гъбата, тя се свива, като я отпуснеш, се пълни с въздух и възвръща първоначалния си обем и форма. Хрумва му блестящата идея да започне експерименти с хитовия тогава полиуретан за постигане на подобно поведение при стола. Експериментите се оказват успешни. „Правейки серията Up, изхождах от това, че гъбата е 80 процента въздух и 20 процента материал. На този принцип, използвайки експандиран полиуретан, реших да създам столове без вътрешна конструкция.”

И така, ако сте си поръчали La Mamma, нали помните, че това е другото име на този стол, и се чудите дали ще влезе в асансьора, то вие нищо не знаете за природата му. La Mamma ще пристигне у вас под формата на плосък диск с дебелина само 4 инча. Щом бъде изваден от PVC пакета, в който е вакуумно опакован, той ще започне да абсорбира въздух, да се разраства и постепенно да възвръща първоначалната си кълбеста форма. И това ще бъде един невероятен пърформанс в дневната ви, при който пред очите ви ще се роди богинята майка, за да ви приласкае с щедрия си обем и да ви обещае нежна защита.   

В края на 60-те столът изпреварва времето си. Той е иновативен, лесен за транспортиране. Той е бъдещето. През 1973 B&B Italia прекъсва производството му след откритието, че фреонът, „маята“, смесена с полиуретана, разрушава озоновия слой. През 2000 година B&B започва производството на Freon-free версия. На противниците на полиуретан Гаетано Пеше отговаря: “Ако в миналото вярвахме, че електричеството е опасно, днес светът щеше да тъне в мрак и прогресът щеше да е спрял отдавна“.     

През онзи април преди две години, когато Up празнуваше 50-ата си годишнина, във входната зона на шоурума на B&B Italia в Милано бяха подредени La Mamm-i в бежово-петролено райе, версия на тапицерията, създадена специално за юбилея. По тях седяха хора от цял свят, преглеждащи телефоните си или пишещи нещо на лаптопи, или просто почивайки си като мен. И уверявам ви, може и да не е най-удобният стол на света, но какво може да се сравни с удоволствието да се сгушиш в скута на богинята. Така се раждат икони.

чети още

Магично е да си човек

Понякога самотен, понякога сам

Световните новини, които пропуснахме през септември

Le Grand Tour на Льо Корбюзие