Да бъдеш или да не бъдеш Джон Малкович?

Същността на кариерата и таланта на Джон Малкович е много по-комплексна от факта, че добре се справя в ролята на злодеи. Умът му борави успешно с безброй интриги, което блестящо показа и огромният успех на вече култовия филм “Да бъдеш Джон Малкович”, действието на който се развива именно в главата на актьора.

Зли, манипулативни, опасни, безчувствени, нерядко леко смахнати – такива са образите, благодарение на които един от най-големите актьори на настоящето, Джон Малкович, е изградил кариерата си. Почти невъзможно е да се изброят триумфите в актьорския му път. Едно от качествата, които го правят наистина голям артист е неговата всестранност, на която дължи много за разгръщането на кариерата си, въпреки факта, че са го прославили и множество големи холивудски проекти. Често и с удоволствие Малкович посвещава част от времето си на не толкова комерсиални изяви. Нерядко играе в театъра, а в последно време проявява все по-голям интерес към мултидисциплинарни художествени форми, като, например участието му в проекта „Музикалната критика“ , който продължава не повече от един час. Малкович участва в този проект, който по същността си е твърде заядлив, от него блика спектър псувни, обиди, заклинания и провокации. Тук актьорът е в ролята на музикален критик, анализиращ творбите на най-видни представители на музиката на всички времена. Режисьорът Алексей Игудесман, който се появява в проекта и като цигулар, е събрал най-ефектните и най-ожесточени критики, отправяни към Брамс, Моцарт, Дебюси, Бетовен, Шопен и ги е сложил в устата на своя “универсален” критик, чийто образ пресъздава именно Джон Малкович. Шуман се ласкае, че е ненадминат композитор, Брамс е некомпетентно копеле, а Клод Дебюси е просто грозен – се изтъква в анонса за проекта, в който като фон на монолога на Малкович звучи музика на композитора, за когото говори.

На въпроса “какво го е привлякло към този проект”,  актьорът казва, че това са  концепцията, както, разбира се и музиката.  Според актьора по времето на Моцарт музикалната критика е имала невероятна сила, а критикът обикновено е бил сред най-добрите специалисти в тази област. Днес имаме социални мрежи, в които всеки може да манифестира собственото си сладкодумие и да изнася мнение без обективната наличност на знания в дадена област. Винаги е имало вечни критици, но те не са имали платформи, от които да звучи гласът им. Днес има такива места, те предлагат анонимност и хората се чувстват достатъчно свободни да се отпуснат и да обстрелват когото си пожелаят. Той се задава въпроса дали на някого му  пука? На него лично, критиците никога не са му пречели, не му пречат и днес, независимо дали са специалисти или не. Някои от тях могат да имат моменти на просветление и да покажат нещо наистина добро, някои дори могат да бъдат вдъхновяващи. Но когато говори за работата си,  трябва да кажа, че винаги е бил по-склонен да слуша мнението на своите колеги и сътрудници. Те най-добре знаят как се “сервизира” някаква творба, как изглежда структурата й и как трябва да протече тя.