Голямото засукване

От самотата на антивирусната изолация сигурно не сте чули за новия игрален филм на Мариус Куркински „Засукан свят“. Един от разказите по Николай Хайтов в моноспектакъла „Сътресение“, с който актьорът и режисьор Куркински жънеше огромни успехи на театралната сцена години наред. 

фотография Иво Йованович


Засукването на света в началото на XX век е описано през живота на човек, който не е трябвало да се ражда. Лично неговата баба ритала с всички сили корема на майка му, за да го извади оттам, та никой да не ги одумва, че е забременяла два месеца преди сватбата. 

Историята е интересна преди всичко заради паралелите и парадоксите си, представете си само първите двайсет години от миналия век, сравнени с днешното време! Дошло освобождението от османско иго, създало се новото царство, тръгнало се на Балканска война, после на Междусъюзническа и още преди да си отдъхне, клетият български народ бил въвлечен в Първата световна. 

Селата останали без мъже, най-красивите моми отишли при непригодните и недъгавите, фолклорът родил поговорка за зрели ябълки и крастави магарета. Тъкмо когато нещата поутихнали и взели да се оправят, защото хората проумели, че само учението ще ги изведе на верен път, светът пак се сгромолясал. И мъките наново почнали.

А как изминаха първите двайсет от нашето столетие? Дойде освобождението от социализма, настана бедна, дива, мафиотска демокрация, едвам влязохме в НАТО и ЕС, царят „царува“ само четири години, после Бойко Борисов се възкачи на „трона“. Мафиотите забогатяха, взеха да нападат открито властта, плъзна коронавирус, животът на планетата замря. Вместо обаче да търсят сметка от китайците, прилепите, СЗО, Бил Гейтс или друг рептил, жадни за справедливост тълпи излизат на война срещу паметниците – славното минало вече не им харесва, ритат робовладелеца Вашингтон, колонизатора Леополд, даже Мигел де Сервантес. На този фон приказно богатият Илон Мъск изстрелва първата частна космическа ракета и кръщава сина си с баркод, вместо да му даде нормално име като на всички останали земни деца. Знак, че индивидуалностите нямат вече бъдеще. 

У нас пък в това време населението слиза да се пече на Бяло море, камери влизат в спалнята на премиера, когото президентът следи с китайски дрон. И макар мобилизация още да не е обявена, защото врагът е невидим, по-засуканият свят очевидно не е старият, в който хората са знаели поне откъде падат бомбите, а новият виртуален фронт, препълнен с объркани и обезверени души, лъжливи пророци и напълно противоречива информация. В един и същи час и сайт четеш, че вирусът е страшен и веднага след това, че не е нищо особено, сякаш прелистваш лексикон на ученик от началото на 80-те, в който всички лъжат, че имат сериозни гаджета. 

Как си представяхме всъщност бъдещето, каква я мислихме, а каква стана?

Фантастичните филми досега вещаеха свят, в който машините поробват човеците, но малцината оцелели сред тях се борят за свободата си до заветната победа, рисуваха сюжети за технологични революции, влизане в извънземни общества и въвличане в космически войни. 

Стивън Спилбърг стигна до мрачния край на историята през образа на копнеещо за обич дете-робот, което дочаква Апокалипсиса на дъното на океана, за да се срещне хилядолетия по-късно с новите обитатели на планетата. Джеймс Камерън описа ужаса, до който могат да доведат пътешествията във времето, опасността от появата на зъл Терминатор, върнал се векове назад да гони нечий карез. Люк Бесон с присъщата за французите нежност изнамери Петия елемент, който винаги ни е спасявал, Ридли Скот показа, че човекът разполага с достатъчно ум, за да се завърне сам от Марс… 

Но въображението на никой от съвременните гении на филмовия разказ дори за миг не допусна, че напред във времето герои няма да останат, а човечеството изобщо няма да вземе участие в собственото си избавление. 

През ум не им мина, че ще чакаме развръзката пасивно, изолирано и обречено, като кокошки в някое ТКЗС. 

В сравнение с тази покъртително застинала картина дори стерилното бъдеще на „Гатака“ е по-оптимистично – там накрая побеждава не съвършенството на изкуствено заченатите, а устременият към висините обикновен човек, роден без лабораторна помощ. А тук побеждава нищото.

Още от самото начало на епидемията К-19 стана болезнено ясно, че службите и разследващите журналисти нямат какво да разследват. 

Миролюба Бенатова както и да притиска генерала, няма шанс да се добере до голямата истина, защото проблемът не се корени в статистиките, закъснелите мерки и тестовете. Намираме се в гениално заплетен многопластов казус, по-траен и опустошителен от природна стихия.

„Уотъргейт“ не действа, няма смисъл днес да се подслушват партийни централи и щабове, нито да се проследяват тайни срещи, да се внедряват агенти във вражески лагери, да се подкупват информатори… 

Никой, съвсем никой в този засукан свят няма представа кой, кога, как и защо е довел човечеството до пълна безпомощност.

И все пак творчеството е безсмъртно, на него поне можем да се осланяме. 

То рано или късно стига до истината, изнамира верния ъгъл, вдига завесата. 

Може да е след месеци или след години, но тайните на „Короната“ ще бъдат разбулени в поредната „Матрица“. 

Литературата, киното, театърът ще открехнат вратата пред загадките на днешното време. Неизбежно е! И чак тогава, благодарение на необятния размах и внушителните изразни средства на изкуството, ще осъзнаем най-сетне кои са били сценаристите, как, кога и защо са се възползвали от безпрецедентната трагедия, дали налагането на нов световен ред са преследвали, какви богатства са спечелили от милиарди дози ваксини и лекарства, нарочно ли са поддържали високо нивото на паниката, докато панацеята им мине през клиничните изпитания, получи търговско име и препоръчителна цена. Ще бъде сюжет, едновременно нов и стар, потресаващо сложен и прост.

А може и да не дочакаме тази премиера и преди нея да измислим как да изчезнем като Атлантида. Потоците земляни, които не тръгват към курортите, вече се връщат на село, изкупуват пустеещите къщи и евтини парцели, дискретно планират трайна евакуация от градовете. Пет пари не дават ни за глобализацията, ни за общия ни европейски дом, по-навити са домати да гледат.

В крайна сметка Петият елемент отново ще спаси света, защото който и път към избавлението да си избрал, всеки в себе си ще се завръща. Освен любов и „Отче наш“ друго незасукано не остана

чети още

Декриминализация на канабиса и контролирана търговия на всички наркотици? – част 2

Декриминализация на канабиса и контролирана търговия на всички наркотици? – част 1

Oтворено писмо до Ориана Фалачи

10 септември 2001: пропуснатият ден