В памет на паметта

В мегаромана на историята на XX век има една шапка, която завърта главата на Новия и Стария континент. Казва се “Борсалино” и не слиза от главите на Ал Капоне, Ален Делон, Хъмфри Богарт, Харисън Форд, Майкъл Джексън…

Моят дядо не беше нито Ал Капоне, нито Ален Делон, но притежаваше две оригинални шапки “Борсалино”. Едната с цвят на тъмен графит и другата с убито масленозелено. Били наследени от баща му, който дълги години учил в Торино. В семейния сейф, натъпкан със спомени, има история, че и двамата били вманиачени в поддръжката им. Дядо ми ходил на две седмици, за да му гладят двата броя “Борсалино” в малката работилница за шапки в един от безистените на пл. „Славейков”. Бил се въоръжил със специална четка, с която прогонвал и най-малките кацнали прашинки. Директно от главата му шапката се прибирала в кръгла кутия, облицована с плюш и ароматизирана с няколко капки DR Harris Classic Cologne. Може би дядо ми не знаеше един малък трик за проверка дали шапката е “фейк” или истинска, за който се говори в романа “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, но мен много ме впечатли. “За да провериш дали едно “Борсалино” е истинско, трябва да го навиеш на руло, на много стегнато руло и да го прекараш през венчална хлака. Излезе ли след това без гънки и възстанови ли първоначалната си форма, без да се повреди, “Борсалиното” е истинско” – пише авторът в култовия роман. Леко се измъквам от избледняващите спомени и преразказаните истории, ароматизирани с тъга, за да направя дисекция на легендарната шапка. Всичко започва по добре познатия модел. Джузепе Борсалино, бащата на “Борсалинито”, помага в малка работилница за шапки в градчето Александрия в Пиемонт. И, разбира се, иска да трупа опит в шапкарски ателиета.

Семейството му завърта глобуса и избира да го прати във Франция. И дотук историята има очаквано продължение, но само до един определен момент. Джузепе се връща в родното си място и заедно с брат си открива ателие за шапки, И следващите петдесет години не се случва нищо толкова интересно. Докато една прохладна сутрин в един от магазините в Милано, където братята пратили няколко шапки, не почукал самият Алфонс Габриел Капоне. “С добра дума и пистолет в ръка човек може да постигне далеч повече, отколкото само с добра дума” – е било любимото мото на Големия Ал.  Не знаем как е протекло това посещение, но най-вероятно пистолетът не е влязъл в действие. Ал Капоне купил няколко броя и не спрял да носи модела не само в Италия, но и в САЩ, където бил известен като бащата на организираната престъпност по време на сухия режим и Голямата депресия.

Световният престъпник, сутеньор, майстор на най-добрите формули за пране на пари и рекет носел и няколко процента състрадателност в сърцето си. За бедните откривал безплатни пунктове за храна и заплащал образованието на много от тях. Популярността му тиктакала като бомба особено през 1920 – 1930 г. Народът идеализирал пренебрежението му към законите. За хората Капоне бил символ на силата и свободата, винаги готов да скочи срещу системата. Не е за учудване, че станал модел за подражание както в начина, по който говорил, така и в начина на обличане. И така настъпил звездният момент за “Борсалиното”, което не свалял дори когато го снимали за архива в полицията. Времето започнало да работи за култовата шапка. Бутиците, в които се предлагала, са станали места за мъжки срещи и дълги приятни разговори.

През 20-те години на миналия век производството достигнало два милиона шапки годишно. Но върхът в историята на продажбата на този аксесоар бил регистриран през 1931 г., когато Капоне бил изправен пред Федералния съд на Щатите и бил осъден на 11 години строг тъмничен затвор. Името му не слизало от страниците на пресата и интересът към главния му аксесоар – шапката “Борсалино”, не стихнал почти 8 години след това, когато настъпването на Втората световна война променило настроенията на хората. И тук е моментът да илюстрираме този феномен с откъс от “Шантарам”. “Борсалиното” е първият избор на стил, отличаващ десетилетия наред френските и италианските гангстери в Милано и Марсилия. “Борсалино”, така се наричали необузданите момчета от подземния свят на тези градове.

В онези времена те са притежавали стил. Разбирали са, че живееш ли извън закона, изкарваш ли прехраната си с кражби и убийства, то това те задължава да се обличаш с известна доза елегантност…” След края на Втората световна война малко от луксозните марки успели да запазят старата си слава, но на марката ‘Борсалино” се получило по-бързо от другите. Със скоростта на изстрелите те засилили влиянието си в САЩ, след това стъпили във Великобритания и Франция. Специален интерес залял страните, победителки във войната. Шапката “Борсалино” се озовала на върха на главата на Уинстън Чърчил. Тя получава и обещавата роля във филма “Казабланка” на Майкъл Къртис. Култовата фраза “ Изсвири я, Сам, за нея”, произнесена от Хъмфри Богарт, става емблематична, също като “Борсалиното”, което Богарт носил и на екрана, и в истинския живот извън лентата. И така станал лице на марката.

Но ако през 40-те години персонажите с “Борсалиното” на главата се появявали спонтанно, някак от само себе си, то през 1970 г. изникнала необходимостта от изкуственото създаване на герой. Настъпила модата на утилитарния стил в обличането. Класическите, така наречени „меки шапки”, не се вписвали в новата концепция. Те просто престанали да се носят. Горчивата съдба докоснала и легендарната шапка. Като зов на отчаяние прозвучало решението на ръководството на компанията да финансира снимането на пълнометражен игрален филм с участието на световноизвестни актьори. Компанията, която и без това вече имала сериозни финансови затруднения, твърде дълго подготвяла този рисков проект. Но рискът очевидно си заслужавал. Ганстерската драма на Жак Дере, заснета 1970 г. с Ален Делон и Жан-Пол Белмондо в главните роли, е цветен пример на ярко продуктово позициониране, което с нищо не навредило на филма. Шапките “Борсалино” присъстват почти във всеки кадър. Дори името на филма на афишите дублирало логотипа на компанията. Проектът свършил задачата си. Публиката толкова си паднала по благородниците гангстери във филма, че хората започнали да ги копират. Две години по-късно на екраните се появил филмът „Борсалино и компания”, отново с режисьор Жак Дере и отново финансиран от бранда.  Действието все така се развивало през 1930 г, само че единствено Делон носил прочутата шапка, тъй като героят на Белмондо загинал в края на първия филм. И така – и в Европа, и в САЩ започнали да снимат филми за бандитите от онези времена и мъжкият аксесоар отново се завърнал на модната сцена.

През следващото десетилетие шапките отново започнали да изчезват и отново с помощта на продуктовото позициониране оживявали в игралното кино  През 80-те тази роля изиграли историите за Индиана Джоунс. Вечните атрибути на главния герой, изпълнение на Харисън Форд, са камшикът и шапката – естествено, марка ”Борсалино”. И така Харисън Форд станал новото лице на бранда. Няма как да не споменем и Майкъл Джексън и неговата лунна походка. Във филма “Лунен пътешественик” Джексън и партньорите му са с легендарните шапки.

XXI век променя правилата. Като че ли “Борсалиното” можело да продължи, докато в масовата култура преобладавали силните, сурови мъже, на които по-младите се опитвали да подражават. Героите на “Борсалино” били главно сурови, разбира се, в зависимост от това какво в даден период е означавало “да бъдеш суров”. Понякога към образа на героя се добавяла доза романтика, героизъм или авантюризъм и в резултат на това се раждал образът на следващия идеален мачо. Но с настъпването  на XXI век и равенството на половете ролята на мачото се оказва все по-ненужна. И това по мнението на модните анализатори може да се счита за една от причините за краха на “Борсалиното”. „Бъди себе си” – така звучи едно от посланието на века. Всяка имитация е ненужна! Но не всичко е толкова категорично. Американската асоциация на почитателите на тази шапка провъзгласила през 2011 година Джони Деп като “Мъж на годината”, тъй като той, както и неговият колега Брад Пит, носил любимото “Борсалино”.

чети още

Тъмната сянка на Хю Хефнър

За филмовото ДНК на Кубрик

Вдъхновенията са навсякъде около нас. Част 2. От Големия взрив до Generation Z

Познавате ли Чаплин?