Всичко за сестра ми
Как предаването „Море от любов“ успя да изживее радостите, а не само проблемите. Успя да направи и нещо безценно – да удължи един човешки живот с 14 години.
фотография Иво Йованович
На 17 септември 2003, точно на празника “Вяра, надежда и любов”, се видяхме за снимки с Николетка. Няколко дни по-рано в пощата на “Море от любов” беше дошло трогателното й писмо. В него разказваше за сестра си – 14-годишната Ганка, живееща с последни сили, на хемодиализа през ден, обречена на още само няколко месеца живот. Ганка имаше нужда от бъбречна трансплантация. Такава в България не й се полагаше. А в чужбина струваше около 35 000 евро, с които сестричките не разполагаха. Молбата й към екипа ни беше проста – “Само да я накарате да се усмихне… Само да я видя още веднъж усмихната!” – пишеше 20-годишната Ники.
В разговора ни научих, че двете сестрички живеят сами, борят се и се справят. Баща им не се интересува от тях, майка им се отказва от живота, като избира пътя на скитащ бездомник, а баба им се грижи за двамата им братя, в едно великотърновско село. Когато Ганка се разболява, Николетка превръща в мисия на живота си нейното лечение. Разговорите с лекари. Битката с институциите. Проучването и организацията на легални пътища за бъбречна трансплантация. Набирането на средства за платена трансплантация в чужбина. В момента на разговора ни в сметката на Ганка, създадена от Николетка, бяха постъпили общо 38 лева. От няколко души…
С милото послание на Ники отидохме при сестра й Ганка. Отвори ни вратата, гушнала малко коте. Изненадахме я. Усмихнахме я широко. Не ние, а видеопосланието, което й занесохме от сестра й. То беше пълно с топлина, съпричастност, загриженост, обреченост, но и вяра, надежда и обич, по-силни от цялата им мрачна реалност. Единствената ми идея за помощ в онзи момент беше хрумването ми да посетим лекарския екип, който правеше диализата на Ганка в Клиниката по нефрология и хемодиализа към Детската болница на ул. “Урвич” в София. Отидохме в отделението двете – с цветя и бонбони… Дежурната сестра извика една лекарка, която прие благодарностите. Беше изненадана и смутена. Никога няма да забравя реакцията на лекарката. Три пъти наблегна, че не тя, а екип от лекари се грижат за Ганка. Още тогава си помислих, че това паническо повтаряне на думата “екип” е колкото почитане на работата на колегите, толкова и бягство от отговорност. Лична отговорност. Пред един крехък, отиващ си живот. Непоносимостта на ситуацията идваше оттам, че нито аз, нито лекарката бяхме в състояние да променим ситуацията за Ганка.
Но… хората я промениха! В деня след излъчването на историята им в “Море от любов” Николетка пазарува в квартален магазин за хранителни стоки. Неочаквано към нея се приближава старец, който с треперещи ръце й протяга бучка сирене и й казва: ”Вземи, дядо, с това мога да ви помогна. Друго нямам. Дано се справите! Ще се моля за вас!”…
Буквално още в деня на излъчването редакционният телефон и мейлът на предаването се взривиха. Получавахме отзиви на състрадание и желание за помощ, стигащи дотам, че няколко наши зрители заявиха твърдото си решение да дарят свои органи като донори на бъбрек за Ганка. Един от тях лежеше в затвора – лишеният от свобода господин Тодор Алексиев. Не по-малко трогателни в своята решимост бяха госпожа Мария Стайкова, госпожа Петя Григорова и няколко други хора, пожелали анонимност. За съжаление, законодателството на България не позволяваше този тип донорство тогава. Но силата на емоцията беше голяма!
Настъпва истинска вълна от съпричастност и помощ към каузата на сестричките. Те получават крупни суми от различни фирми, техни благодетели стават цели училища от всички кътчета на България. Особено умилително е събирането на пари в няколко пенсионерски клуба от страната – сумите са малки, но значат много за Ганка и Николетка. Самата Лили Иванова превежда 3000 лева в помощ на момичетата. Малко преди коледните празници през 2003 се обажда адвокатът Тодор Батков с въпроса: “Колко още пари ви остават да съберете?”. А след получения отговор превежда оставащите 10 000 долара. Не го познавам. Но оттогава си мисля, че е добър човек!
Точно по Коледа, в рамките на два месеца след излъчването на историята, сумата от 35 000 евро беше събрана в сметката на момичетата и те, заедно, отпътуваха за Санкт Петербург. На 20 април 2004 беше проведена успешно операцията по бъбречната трансплантация на Ганка. Неин донор беше 18-годишно момче, жертва на катастрофа. Вярвам, че фактът, че десният му бъбрек продължи да функционира в тялото на Ганка, придава много по-значим смисъл на живота му. А и на смъртта му. Дано почива в мир!
Веднага след завръщането си в България Николетка ми се обади и помоли да се видим. Поканих я у дома. Тя дойде с колело от центъра до Панчарево, носейки на гръб в раницата си един 10-килограмов метален слон. Носен 20 километра, с велосипед, на гръб. Подарък. За късмет. Разбира се, че го пазя… Вярвам, че ме пази!
И животът продължи. Ганка работеше, обичаше, живееше пълноценно. Сестра й Николетка също работеше активно, но обичаше по един особен начин – предано и с благодарност. Тя превърна помощта към хората със здравословни проблеми в мисия на живота си! Стотици хора с бъбречни, онкологични проблеми или страдащи от ДЦП познават това момиче. Ники винаги е насреща с информация за изискванията на Министерството на здравеопазването, с помощ в подготовката на обемната и специфична документация за лечение и трансплантации, в комуникацията с точните хора в институциите… Да знаеш правилния път и да имаш необходимата информация ти печели време. А времето понякога е живот! Николетка знае, споделя и помага. Последният случай, на който се е посветила, е на 38- годишна българка. Първата й трансплантация е през 2008 г. в България, донор е майка й. Но присадените органи имат срок. Така през ноември 2016 младата жена получава бъбрек от починало 7-годишно дете. Трансплантацията е неуспешна. Нещо повече – тя води до скъсване на връзките и сега вече е възможна само експериментална операция в чужбина. Вече четири години 38-годишната художничка е на диализа. В последните 18 месеца – във Франция, в очакване на трета трансплантация. Трима различни близки на момичето хора се кандидатират за донори – отхвърлени са като неподходящи. Сега събират пари и очакват донор. Сумата, която с помощта на Николетка семейството набира за експериментална трансплантация на бъбрек във Франция е 61 000 евро. С помощта на много хора и фирми до момента са събрани 40 000 лева. Но аз съм поразена от това, че тези дарители са получили от Николетка до момента 12 000 гривни, създадени от естествени камъни, лично от нея. Ръчно направени. Малки късчета благословия. Материален спомен от едно духовно изживяване. Своеобразна благодарност. Наниз обич.
Браво, Ники! Ти наистина умееш да предаваш нататък…
Ганка продължава да живее в теб…
Десният бъбрек на Ганка спря да работи. Но тя живя цели 13 години с него. И само 13 години след трансплантацията в Санкт Петербург се наложи операция по експлантацията му в Александровска болница в София. Операция, след която Ганка почина, на 17 август 2017, само няколко дни, преди да се обадят, че е включена в листа на чакащи за нова бъбречна трансплантация в България… Не съжалявайте. Ганка си отиде изморена. Битката за живот е много изтощителна. Ганка си отиде и омерзена. От усилията, които костваше на нея и на по-голямaта й сестра цялата тази борба. Да живееш. Просто да те има. И да се усмихнеш поне…
Епизодът на „Море от любов” с историята на Ганка и Николетка, излъчен през октомври 2003, завърших така:
“До болка се надявам, че днешната ни среща беше една крачка напред към живота на Ганка. Надявам се, че тази среща беше необикновена не само за нас. Всички ние си даваме сметка, че хората, които са в състоянието на Ганка и имат нужда от помощ, са много. Проблемът с донорството и трансплантациите е известен на всички и доскоро беше обект на остри публични дебати, но за съжаление – вече отшумява. Екипът на “Море от любов” няма за цел да взима отношение по регламентациите на проблема, които съответните институции вече приеха. Но – чисто човешки, ще се обърнем към вас, към цялото общество, с апела – нека не подхождаме към проблема за донорството единствено като евентуални дарители. Нека не се питаме “готови ли сме…” да дарим нашите органи след смъртта ни или да дарим органите на наш близък след неговата смърт. Нека осъзнаем проблема по обратния път. И да подходим към него с мисълта на нуждаещи се. Как ще се чувстваме като обречени, ако ние или наш близък имаме нужда от трансплантация? Единствено по този начин можем да осъзнаем, че човешкият индивид е уникален! И след като природата ни го позволява – защо да не си помагаме видът ни да оцелее? Любовта е живот! А животът – любов! Ние ви обичаме – обичайте се и вие!”
Днес не бих добавила нещо към този финал… Това ме кара да се чувствам тъжна. И гневна. Много от хората, на които помага днес Николетка, не са имали здравословен проблем в семейството, когато са гледали историята на сестричките в “Море от любов”. Трогнали са се. Плакали са. Но по един различен начин. Помислете върху това.
Страници във Фейсбук на Николетка Георгиева:
https://m.facebook.com/Благотворителна-работилничка-Вяра-Надежда-Любов-526804124380680/
