Виждам във всеки един човек Божието лице

Има ли място за вярата в забързания живот на човека от XXI век? И ако да, какъв е пътят на малкото истински отдадени на Бога хора? Едни от възможните отговори на тези въпроси открих в Искрецкия манастир. Историята му е история на силата на българския дух през вековете. В тази шевица от съдби през последните няколко години се е втъкал и животът на един съвременен монах. 

фотография Христо Русев


Архимандрит Януарий. Светско име – Янко Джангозов. Родом от асеновградското село Дълбок извор. Избира монашеството, когато е само на 20 години. След още три вече е архимандрит. Един въпрос свети в ума ми, докато говоря с него – “Защо?”.

Много хора си мислим, че за да станеш монах, нещо много лошо се е случило в живота ти, някакво любовно разочарование или загуба на близък човек при трагичен инцидент. Героят в нашата история разбива всеощото разбиране за човек, отдал се на монашеството. Роден и израснал в недотам религиозно семейство, той от малък ходи по манастири и църкви с баба си и дядо си, а именно тогава той разбира, че обича църквата и това е неговото място. “Майка ми и баща ми вярваха, но по свой си начин, като повечето от тяхното поколение, които са израснали в атеистичния режим“, уточни свещеникът. Въпреки това те са първите, които го подкрепят, когато взима решение да влезе в семинарията в Пловдив. 

След като завършва, заминава за специализация в Гърция, а по-късно записва богословие в Шумен. През 2004 година постъпва в Шипченския манастир. „В църквата има две движения – брачно и безбрачно. Монашеството е безбрачното духовенство, а енорийството – брачното. Постепенно разбрах, че аз искам да бъда от безбрачното духовенство“, разказва Януарий. Причината личи в делата му – той е изцяло отдаден на другите, поставил е живота си в истинска служба на Бога, а това е път, който човек извървява сам.

“Мисията на църквата е именно спасението на човешката душа. Не на физиката. Защото човешката душа е безсмъртна, тя е образа Божий, който е вложен във всеки един от нас. Най-голямото ми удовлетворени е безспорно общението с хората. Виждам във всеки един човек Божието лице, защото светите отци ни учат на това, че ние трябва да виждаме в хората Бог. Когато започнем да служим на хората, ние започваме да служим на самия Бог.“

В момента животът му е свързан с отдаденост на старинния исторически храм – Искрецкия манастир „Св. Успение Богородично“ и със служба на хората в райнона на село Искрец и поклонниците, които посещават манастира.

Baptiso

Манастирът е основан още в началото на XII век. Знаем това от ктиторски надпис, който и днес може да бъде видян на западната страна на наоса в църквата. Храмът е бил еднокорабен, едноапсиден и е лишен от всякакъв вид външни украшения, но пък затова отвътре е украсен богато със своите ценни стенописи, които учените датират от XVII век. Приписват ги на св. Пимен Зографски. Заради тях църквата има статут на паметник на художественото изкуство.

Историята на Искрецкия манастир е тежка, както историята на много ранни храмове по нашите земи. След построяването му през XII век известно време е функционирал като мъжки манастир. През XIV век обаче е опустошен от настъпващите османци. Но не задълго. “Още през 1602 година отново започва да сияе на небосвода в софийската Мала Света гора”, разказва архимандрит Януарий.

През XIX век храмът се превръща в енорийски и затова са направени някои промени. 

„Разширен е с притвор, за да може да събира всички онези поклонници, които са се черкували и молили в манастира. За да не се събори сградата, към нея са пристроени контрафорси, които притискат стените“, споделя архимандрит Януарий. Това придава много интересна форма на храма. Друга, още по-любопитна сграда се намира до църквата – седмостен баптистерий.

 “В него са се извършвали кръщения на желаещите да приемат светото православие. Интересен е по своя вид, украсен е. Историците и археолозите смятат, че той вероятно съществува още от самото основаване на манастира през XII век, защото няма исторически данни за построяване на баптистерии в периода на Възраждането. По принцип тайнствата в църквата са 7 и първото тайнство е светото кръщение. Най-вероятно има много символика в седмостенната сграда на баптистерия.”

Избодени очи

В момента е приключил първият етап от консервацията и реставрацията на ценните стенописи в църквата. Възстановени са близо 50 квадрата. „С Божията помощ бе изготвен един проект, който Министерството на културата финансира и ни помогна да покажем красотата на византийското и на зографското изкуство, което украсява стените на древния храм. Има един цокъл, който е измазан и са изписани нови стенописи от 1845 година. Под тях съществуват стари стенописи, които са от периода 1602 година. Този слой бе разслоен, бе укрепен и се появиха оригиналните стенописи, които са от по-ранния период. В момента са възстановени и консервирани. Бяха избодени очите на всички светци на стенописите. По принцип има две схващания за това: едното е, че стенописите са били осквернени, което не е много сигурно, но по-вероятно е схващането на хората, че ако вземат от мазилката и стенописта от очите на светеца, даденият светец ще ги изцери от различни болести. Най-вероятно това е причината за избождането на очите“, разказва Януарий.

При реставрацията са намери старинни икони от XVI – XVII век и XIXвек, които са запазени и съхранени. 

“Единствената запазена икона от царския ред на иконостаса, който в момента не съществува, е една икона, която е може би от XVI – XVII век. – на св. Йоан Кръстител. Тя е особена, защото по нея се вижда тъй наречената овчарска резба, която е основен момент в изкуството на резбарството в този район.”

Възстановяване

Това, което не съм ви споделил до момента, е че Искрецкият манастир се намира в двора на специализираната белодробна болница „Цар Фердинанд I”. Както става ясно от името, тя е била построена по настояване на царя, а мястото е избрано след обстойно проучване. Смята се, че въздухът край Искрец е лечебен. До църквата се намира постройка, която при създаването си е била истинско архитектурно бижу. Според една легенда, разказвана от местните хора, тя е построена от цар Фердинанд за съпругата му, която се е лекувала в болницата. Всъщност къщата е построена за главния лекар на белодробната болница, макар легендата да звучи много по-пленително. Днес тази сграда е в много лошо състояние, но архимандрит Януарий е решен да я превърне в достойна част от манастирския комплекс. Имотът вече е собственост на Искрецкия манастир „Свето Успение Богородично“, има и проект за възстановяването му. А надеждата на архимандрит Януарий е така да привлече още монаси към това наистина специално място.

„Мен ме доведе тук Божията благодат. Послушанието на църквата, защото така бе благословението на Негово Светейшество българския патриарх Неофит и Софийски митрополит да дойда в този манастир, който е древна монашеска обител, и да започнем възстановяването му. Бог е решил така в мое лице да изпрати човек, който да започне със своите слаби човешки сили да се грижа и да обновявам тази древна старина, този древен манастир, който е бил светилник във вековете на тъмното робство. И в действителност и в днешно време Бог проявява тук своята благодат и своята милост във всички онези, които идват да се молят и да се покланят молитвено пред Бога и пред пречистата Богородица, понеже манастирът е посветен именно на нейното успение“, споделя архимандрит Януарий.

Това не е първата инициатива, с която се захваща отец Януарий. Помня първата ми среща с него, когато още бях ученик, а той се появи в църквата в един от кварталите на град Свиленград, в който живеех. Искрено ме впечатли, че някой човек, не по-различен от нас, идва и започва да възстановява напълно запуснат храм, който не е имал свещеник три години, а да не говорим колко преди това е спряна поддръжката. Събраха се доброволци, дарители, върна се духовният живот на цял квартал, всеки допринесъл частичка за общата искрица добро в една общност. Както би казал самият той: „Не го направих аз, Бог го направи“.

Смъртен грях 

„Дори и да нямам жена и деца, не се чувствам сам, защото имам много приятели. В никакъв случай не мога да си позволя да се отчая, тъй като това е смъртен грях. Както и да се развие животът, човек не трябва да се отчайва. Трябва да има вярата, надеждата и любовта, че Бог има възможността да отмие и оправи всички наши грешки. Има една много популярна сцена, на която Господ Исус Христос чука на дървена врата и чака някой да му отвори. Не че не може да отвори, но… Вратата е самият човек, ако му отвориш, ще влезе в сърцето ти“, архимандрит Януарий.


гледай

чети още

Автографът на Лоран

Къде похапват Тина Търнър и Пол Маккартни?

Пиеса за една библиотека, заводите „Круп“ и пет литра масло

Всички обичат Васко Василев