Вдъхновенията са навсякъде около нас. Част 1: бейзбол и щайги с ябълки
фотография Иво Йованович
Да пожелаеш вдъхновение някому като че ли е по-ценно, отколкото да му пожелаеш щастие. Самото щастие е форма на вдъхновение. Няма смисъл да питате който и да е дизайнер от какво се вдъхновява. Както всички артисти, той ще ви отговори, че вдъхновенията са навсякъде около нас и всичко може в един момент да стане вдъхновение. А разказите за конкретното нещо, дало идеята за конкретен дизайнерски предмет, донякъде приличат на разкази на сънища. В тях със сигурност се наслояват и вторични несъзнателни пластове измислица. Но самата природа на вдъхновението, както знаем, е такава – и абсолютно логична, и необяснима, и съзнателна, и подсъзнателна, тихо екстатична, като изключим шумния Архимед. Вярно, че неговият възглас съпровожда научно откритие и в този случай по-скоро бихме говорили за осененост. Но тя има много общо с вдъхновението в дизайна. И в двата случая нещо тупва в бурното или спокойно езеро на мислите, като ябълка се откъсва от дървото или като копринено пашкулче цопва в чашата с топлата напитка. За щастие Нютон точно тогава си e почивал в градината под ябълковото дърво, а онази китайска принцеса си е пиела чая на сянка точно под една черница. Светът пък, без нищо да прави, се сдобил с теорията за гравитацията и с коприната. Но да се върнем към дизайна. При него понякога вдъхновението е лесно разпознаваемо в крайния продукт, понякога не.
Какво ще кажете за стола с табуретка Lounge на Чарлз и Рей Иймс? Виждаме ли в него това, което го е вдъхновило? Да, този стол с меко заоблената дървена черупка и тапицерия в черна, а вече и в бяла кожа, който още с лансирането си на пазара през 1956 предизвиква категоричната констатация „роди се класика“. Става абсолютен златен стандарт за лаундж стол. В постоянната колекция на MoMA е. В него разпознаваме ХХ век. Оригиналността на дизайна, пресичането на естеството на природата с модерния свят, репутацията и творческият път на създателите му, забележителните му комфорт и естетика, майсторството на изработката го превръщат във феномен и безусловен обект на желание.
По думите на самите дизайнери те са искали да създадат нова версия на класическия английски клубен стол, но по-лека, по-елегантна и по-удобна, наподобяваща топлия обхват на добре използвана бейзболна ръкавица. Чарлз Иймс разказва, че първият проблясък на идеята за Lounge дошъл точно от една стара бейзболна ръкавица, която той притежавал като дете. Дизайнерът си представял тялото на човека, седящ на стола, като топката за бейзбол, потънала комфортно и перфектно обгърната от меката кожа на ръкавицата. И, да, крайният продукт го постига безусловно. Бихме ли могли да кажем, че бейзболната ръкавица е вдъхновението? Донякъде е така. Само донякъде, докъдето и ябълката е отговорна за теорията на гравитацията. Защото вдъхновението или осенението са нещо много по-разнопосочно. И старата бейзболна ръкавица не би могла да роди искрата, ако го няма вдъхновението на времето и неговата философия за живеенето и дизайна или пък вдъхновението от експериментите с формования шперплат. Те позволяват на Чарлз и Рей Иймс да постигнат безпрецедентната мекота и перфектност на извивките на дървената конструкция, или, както по-горе я нарекох, „черупката“ на стола. И все пак Lounge сякаш винаги ще носи дискретен клубен аромат на пури и самоувереността на победния бейзболен хъс.
Нека вземем сега стола Panton, една от най-категоричните причини човек да се влюби в 60-те, неоспоримото опровержение на всички скептици относно плексигласа и възможността с него да бъде създадена класика, есенция на идеята за елегантно демократизиране на дизайна. Изящен като силует на седнала жена с разкошна рокля и в същото време предизвикателно бунтарски. Възможно ли е тази функционална скулптура, излята изцяло от плексиглас, този революционен стол, при който за първи път облегалката, седалката и основата са направени in one single piece, да бъде инспириран от вида на обикновени пластмасови кофи, наслагани една в друга? Да, това може да е подтикнало въображението на Вернер Пантон в посоката да създаде перфектно стифиращ се модел, тоест така да прилепват столовете, поставени един върху друг, както онези обикновени пластмасови кофи. Столът Panton го постига, но вдъхновението за него идва от много по-широки хоризонти. И от експеримента с S-извивката, характерна за изобразяването на тялото в гръцката и римската скулптура, впоследствие интепретирана по много различни начини в изкуството и винаги свързвана с идеята за хармонията и красотата. И от самата нова материя, с която борави дизайнерът – плексигласът, както и овладяването и подчиняването й на фантазията благодарение на новите за тогава технологии. Вдъхновение е и самото човешко тяло, дотолкова, че то сякаш е отпечатано върху плексигласа, придавайки антропоморфната форма на стола, в която е кодиран и неговият комфорт. Така че може и да изглежда ефектно да си мислим, че обикновените пластмасови кофи, натрупани една в друга, са вдъхновили създаването на тази икона на дизайна, но би било доста преувеличено. Столът Panton е лек, филтриран образ на много истории, дали облика на нашата цивилизация. И всички те безспорно са негови вдъхновителки.
В друг шедьовър на формообразуването – стола Cross Check на Франк Гери от 1990 година, който представлява динамична ажурна скулптура от ленти огъната дървесина, очарователно прозира вдъхновителят (или само аз така си мисля) – дървените щайги с ябълки, които си спомня от детството гениалният създател на Guggenheim Museum Bilbao, Walt Disney Concert Hall, New World Center, LV Foundation… и още и още. Щайги с ябълки, кой ги няма в спомените си. Затова и може би този стол предизвиква освен естетическата наслада от съвършеното овеществяване на една вихрена модернистична фантазия и някакъв сладък носталгичен унес.
И в крайна сметка отново се намеси ябълката, за да се затвори един кръг от вдъхновения. Но както знаем, те са навсякъде около нас. И понякога дори разказването за тях е вече вдъхновение. Очаквайте още разкази за птичетата на вдъхновението, кацнали на дизайнерските рамене.
