Българското Четириевангелие: спасено или откраднато

фотография Ник Барулов

Тази събота от 13, 30 часа в „непознатиТЕ“ по bTV официалният отговор на Атон

Откраднато или спасено е Четириевангелието на цар Иван Александър? Въпросът, който от столетия вълнува историци и изследователи е на път да намери своя отговор в новия документален филм „Съкровището на монах Симеон“ на журналиста Георги Тошев и режисьора и оператор Николай Барулов“, който bTV ще излъчи тази събота  от 13, 30 часа в поредицата „непознатиТЕ“.

Още с първия си филм  „Странстващото Четириевангелие“ от преди няколко години, авторите тръгват по пътя на българската светиня. Тогава те започват своето разследване от Лондон, където и до днес се съхранява ценния ръкопис в Британската библиотека.  Той е създаден от българския монах Симеон през 14 век по заръка на цар Иван Александър. В него са събрани четирите евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан. Четириевангелието се смята за един от най-интересните и важни български и славянски ръкописи. Украсено е с 366 изящни цветни миниатюри. Днес то е едно най-ценните притежания на Британската библиотека.

Четириевангелието на цар Иван Александър напуска родината си преди столетия. През 70-те години на миналия век, обаче, Людмила Живкова полага усилия да покаже оригиналния ръкопис в България. Той е изложен в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, а част от него е издадена фототипно.

Съществуват близо 200 изследвания и публикации върху Четириевангелието на цар Иван Александър (известно още като „Лондонско”), които предлагат различни хипотези за прототипа, от който са прерисувани неговите миниатюри. Някои смятат, че това са оригинални художествени творби, дело на живописци от Търновската книжовна школа, други твърдят, че те са късни копия на Евангелието, създадено през 11 век в Студийския манастир в Константинопол (сега собственост на Парижката библиотека и известно като Парижко Византийско евангелие). Една от хипотезите, които се налагат днес, е, че и Лондонското, и Парижкото Евангелие са копия на по-ранно Евангелие от 10 в., притежание на Византийския императорски двор, от което през 11 и 14 в. са създадени сходните, но не идентични Лондонско Парижко Евангелия

За да търсят истината за пътя на Четириевангелието екипът на „непознатиТЕ“ стига до манастира „Свети Павел“ в Атон, от където то изчезва при неясни обстоятелства след голям пожар.

За първи път пред български телевизионен екип отец Никодим от манастира дава официалната версия на Атон за случилото се.

„ През 1902 година, повреме на големия пожар в нашия манастир, библиотекарят спасява от огъня по-голямата част от фонда на библиотеката. Самият той, обаче, не успява да се спаси от пламъците: изгаря заедно с останалите ръкописи, опитвайки се и тях да спаси – последните останали.

Колко повече, да ги раздават така, с лека ръка, както заявяват англичаните. Във всеки случай това е една тъжна, една горчива история, която ни огорчава и нас, тъй като този изключителен ръкопис е бил отнет от ръцете на манастира и от Св. Гора. Слава Богу, че поне е спасен и се пази, и че човек може да го посети и да го разгледа там, където е изложен в Англия. Но тези постъпки не са честни! Това са кражби, за си го кажем простичко, както си е. Сега, със съвременните средства, ако би могло да се направи копие на ръкописа, ще е дело желано, едно благословение и за българския народ, и за нас тук, в манастира Св. Павел, тъй като една голяма част от „живота” на това евангелие е преминала тук“, е категоричен отец Никодим.

Неговата теза със сигурност ще преобърне представите на мнозина изследователи и историци за пътя на Четириевангелието по света.

 През 2017 Четириевангелието на цар Иван Александър бе включено в престижния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света” със световни паметници на документалното наследство. Описва се като „Illuminated manuscript”. Дали можем да си представим магическото въздействие на подобни произведения върху въображението на средновековния религиозен човек и дали тази магия е запазила въздействието си и днес?

След дългите пътувания на Четириевангелието на цар Иван Александър негов дом става Лондон и това става причина днес то да бъде наричано “Лондонското” Четириевангелие.

„Лорд Карзън отнася Четириевангелието в родината си и то остава в частната му колекция. След смъртта му през 1917 неговата дъщеря баронеса Зауш го дарява, заедно с цялата му сбирка от книги, на Британския музей в Лондон. По-късно ръкописът е преместен в Британската библиотека, където се намира и до днес“, разказва Георги Тошев.

Екипът на „непознатиТЕ“  подготвя и трети филм, свързан със съдбата на Четириевангелието.

чети още

На ръба на надеждата – какви тенденции предвижда Мариан Залцман за 2024 г.

Cosmic SnowWhite

„непознатиТЕ“ по следите на четвероевангелието на Иван Александър в Румъния 

Newcomer’s Weeks #2/2023