Божественият безбожник

Олдъс Хъксли. Гледа на света с окото на Господ, който не е доволен от творението си. Гневи се и за наказание му предначертава още по-мрачно бъдеще.

фотография Иво Йованович

1894 година, кралица Виктория все още е на трона, а в град Годалминг, графство Съри, се ражда божествен безбожник, един от бъдещите велики писатели на Англия.

“Роден съм в един дъждовен ден и може би затова винаги съм изпитвал неистов копнеж за светлина”, споделя Олдъс Хъксли в New York Herald Tribune.  По ирония на съдбата 14-годишен Олдъс заживява с диагнозатакератитис (възпаление на роговицата), заболяване, равносилно на слепота. Следващите няколко години вижда света, обвит в гъста мъгла. Пред очите му небето се стеснява, планините губят очертанията си, силуетите приличат на бледи сенки. И меланхолията, породена от преживяното, става негов житейски спътник. Живее като “светски светец” –  странно свети в годините след Първата световна война, в която не участва заради проблема с очите. “Главата му е като на ангел, нарисуван от Уилям Блейк”,  споделя неговата приятелка от детството Анита Луз. “Приличаше на високо тъжно лале, чиято глава натежава на тънката дръжка”, спомня си писателят Сюъл Стокес. Вирджиния Улф е по-конкретна: “Той е безкрайно висок”. Но гласът му е идеален – прекрасен тембър, уникална модулация, прецизна острота и кадифена нежност. От малък обиква науката. Интерес, наследен вероятно от  дядо му Томас Хенри Хъксли, зоолог, наричан “булдога на Дарвин”, защото ревностно защитавал теорията на еволюцията. Обиква и мистерията на лабораторията, в която прекарва много време с баща си Ленард, писател и учител. Тук получава и първите “научни” уроци. Образова се в реномираните колежи „Итън“ и „Бейлиъл“, но кератитисът му не позволява да вземе докторат. Почти ослепял, до края на живота си ще носи травмата от изгубеното зрение, дори след като то до известна степен се подобрява и това му помага през 1915 г. да завърши Оксфорд. Една година преподава френски език в „Итън“. Ученик му е самият Джордж Оруел. Бързо се отказва от преподаването, не това е неговата роля. Не тръгва и по пътя на науката, а поема по пътеката, която води към литературата. Тя е абстрактна и предлага безкрайна свобода на мислите. В първите си сатирични разкази осмива модата и маниерите на високото общество в Англия, а после прави рязък завой към поезията. 

“Колкото умът е по-силен и по-оригинален, толкова човек е по-склонен към религия и самота.”

В първия си роман “Имението Кроум”, издаден 1921 г., критикува обществените викториански принципи, които създават “благоприятен” климат за Първата световна война. Като тъмна сянка го преследва мисълта, че една огромна пустота, подобна на черна дупка в космоса, върви към човечеството и застрашава да го погълне. В писмо до баща си споделя, че е написал този роман, за да представи “мислите на един век, свидетел на насилствено унищожение на всички принципи, конвенции и стойности”.

“Трябва да разбереш истината и тя ще те направи на луд.”

1925 година. Ражда се Маргарет Тачър, Сергей Есенин се самоубива, а Олдъс Хъксли стъпва в САЩ. За пръв път. Вижда нещо, което го разтърсва изцяло. Призракът на американизацията стяга тежките си куфари и се готви да атакува Европа. Връща се в Англия, за да сподели:

“В момента в САЩ се предефинират всички стойности, случват се радикални промени (за лошо, не за добро), установяват се нови стандарти.” 

Подрежда мислите си, които го ужасяват, и от това се ражда романът му “Прекрасният нов свят”, чието заглавие взема иронично от пиесата “Буря” на Шекспир. Като човешко същество Хъксли се чувства “обиден” от агресивната комерсиализация, сексуалните извращения и задоволяването на повърхностните желания. В САЩ той копае дълбоко в историята на Хенри Форд. Ролеви модел за човечеството, който на бюрото си държи не снимка на семейството, а тази на Адолф Хитлер. Един от главните герои, присъстващ интелектуално, а не физически в “Прекрасният нов свят”, е измислен по “модела Форд”. Той е толкова ключов, че измества и самия Господ. По страниците на романа се вихрят похот, светкавично задоволяване  на моментните желания, сляп материализъм и издигането на технологиите в култ. 

“Прекрасният нов свят” е посрещнат на нож и в литературните, и в медийните среди. Причината е ясна – на едно място са събрани недостатъците на съвременното общество. Жилото на Хъксли не щади никого. Имената на образите са комбинация от имената на всички замесени в създаването на този “прекрасен нов свят”. Бог е заменен с наука, технология и Хенри Форд. Всичко се измерва с печалби и продаваемост. 

“Изхвърляме старите дрехи. По-добре хвърли, но не кърпи; по-добре хвърли, но не кърпи; по-добре…”

Действието на романа се развива през 2540 г., или по новия календар 632 години след Форд. На страниците на книгата заживява героят Бернард Маркс – комбинация от Бърнард Шоу и Карл Маркс. Шоу се застъпва за социализма, но Хъксли вижда в него другото лице на капитализма, по-точно още едно средство за поробване на хората. Мотото и на капитализма, и на социализма е “само престъпленията ни държат заедно”, смята той. Срещаме и Ленина Краун. Името й е с ясни препратки, а ироничната фамилия идва от английската дума crown. Тук е и Дарвин Бонапарт. Хъксли се заиграва с идеята, че теорията на Дарвин покорява умовете така, както Наполеон завладява територии. Тук обитава и Мустафа Монд. Комбинация от първото име на Ататюрк и отделението Brunner Mond в рамките на фабриката Imperial Chemical Industries. Няма как да пропуснем и Моргана Ротшилд. Хитро име – съюз между две най-влиятелни семейства – Морган и Ротшилд.

“… науката ни е като ‘Народна готварска книга’ с ортодоксална теория на готвене, в която нищо не се подлага на съмнение, и със списък на рецепти, в които нищо не се променя без знанието на главния готвач.”

Романът се “отваря” с идеята, че в още епруветката ембрионите се обработват по специален начин, за да станат част от някоя от четирите касти, към която са предопределени. Освен физическите метаморфози жителите са подложени на сложна и продължителна хипноза. И тя ги прави щастливи и смирени представители на своята каста, обожават работата си и само определено количество наркотик “сома” – предлага решение на проблемите. Жените не раждат, защото яйчниците им са отстранени. Така приключва процесът, започнат още от Зигмунд Фройд, съобщава нараторът.

“Нашият Форд, или Нашият Фройд, както по някаква загадъчна причина и сам се е наричал, когато разисквал психологически въпроси, е бил първият, който е разкрил ужасните опасности на семейния живот. Светът е бил пълен с бащи, следователно пълен и с нещастия, бил е пълен с майки, следователно пълен и с всякакви перверзии — от садизъм до целомъдрие: бил е пълен с братя, сестри, чичовци и лели — следователно и с безумие и самоубийства.”

Вместо името на Господ Хъксли използва едно от двете имена – Форд или Фройд. Среща се и комбинация от думи “негово фордство”. Дори времето се мери преди и след Форд. Отъждествяването на Форд и Фройд не е случайно. Те са двете лица на едно и също същество, измислено, за да накара хората да повярват, че единствените им удоволствия са безкрайните покупки и сеансите при психиатър, когото интересува не душата, а  от това как да вкара човека в калъп. 

“Децата от каста „Алфа“ се обличат в сиво. Те работят много по-усилено от нас, защото са страхотно умни. Аз съм ужасно щастлив, че съм бета, защото не работя толкова много. А освен това ние сме много по-добре от онези гами и делти. Гамите са глупави. Всички се обличат в зелено, а децата от каста „Делта“ носят сиво-кафяво. О не, аз не искам да си играя с делти. А епсилоните са дори още по-лоши. Те са толкова глупави, че не могат да…”

Жителите на прекрасния нов свят не говорят нормално, те мантруват. Тяхното облъчване е започнало още в епруветката. Плодът се ваксинира, за да бъдат потиснати или засилени качествата, които са в служба на властта, индустрията и единствения отдушник – забавлението, а то от своя страна носи печалба на индустрията. След раждането си децата минават през поредица от  хипнопедийски сеанси – учене по време на сън. 

“Смятало се, че хипнопедията би могла да се превърне в метод за интелектуално образование…”

Повтарят се едни и същи фрази, наподобяващи рекламни послания, за да бъдат закодирани в мозъците на хората. Изправен пред неприятни ситуации, човек не бива да се затормозява с мислене, трябва просто да посегне към сома, халюциногенния наркотик, който ще му помогне да погледне към света “с очите на глупостта”. 

“По-добре един грам, отколкото голям срам.”

Двайсет години след написването на романа Олдъс споделя: 

Не си представях, че нещата ще се случват толкова бързо”.

До 1937 г. Хъксли живее между Англия, Италия и Франция. Усетил, че светът се е засилил към нова глобална война, решава да прекоси океана и заживява в Лос Анджелис. Опитва се да пише сценарии. Пълен провал. Никой не разбира какво иска да каже. Уолт Дисни му отказва сценария за “Алиса в Страната на чудесата”. В САЩ се отключва интересът му към мистичното, хипнозата, спиритуалните сеанси, започва да експериментира с наркотици. През 1953 година за пръв път се докосва до мескалин. По ирония на съдбата точно в “Прекрасният нов свят” той се присмива и критикува употребата на класическия халюциноген. Получава паническа атака от първото съприкосновение с южноамериканския кактус пейот. Вижда в  градинския стол сцената на Страшния съд. Продължава да експериментира с наркотици, започва да пише “Дверите на възприятието”. Джим Морисън е толкова впечатлен от студията на Хъскли, че решава да кръсти бандата си Doors. Книгата става бестселър въпреки ужилванията на писателската гилдия. Томас Ман го предупреждава, че подобно писание е опасно и безотговорно. Абсурдът е в това, че именно Хъксли се превръща в “онова нещо”, което критикува в “Прекрасният нов свят”. До края на живота си не спира да експериментира с опиати. Дори в последните си часове моли жена си да му инжектира LSD. 

Умира в Холивуд на 22 октомври през 1963 г., няколко часа след убийството на Джон Кенеди, и може би затова малцина обръщат внимание на факта, че Хъксли вече го няма.

Бавно, много бавно, като две тромави стрелки на компас, ходилата се завъртяха надясно — север, североизток, изток, югоизток, юг, югозапад; после се спряха и след няколко секунди се завъртяха, пак без да бързат, обратно, наляво. Юг-югозапад, юг, югоизток, изток…”

чети още

Нюанси на съвремието: музеят Moco отвори врати в Барселона

Мостовете, от които се нуждаем

Помните ли Бети Блу?

Строго пазена тайна