Бог на графитите или бристолски вандал?

Банкси – Осама бин Ладен в изкуството, бунтовник – мъж, жена или глутница, който с арт акции се саморазправя с политици, елити, консуматорски общества, масови медии …

фотография Иво Йованович


“Когато бях на 14 години, започнах да рисувам графити. Спомням си, че хората ме питаха за какво ми е притрябвало това. Отговарях: „А как е възможно някой да не рисува графити?“, споделя Банкси през 2010 г. в интервю пред британския „Сън“, едно от малкото, които някога е давал. Роден е в Бристол, личната му карта са неговите „герила графити“. Посвещава 18 години от живота си на своето изкуство и постига онова, което и тайнственият пилот Стиг от популярното предаване Top Gear не успява, тоест успешно крие идентичността си през всичките тези години. Кой е Банкси? Според „Гардиън“ истинското му име е Робърт Банкс, роден през 1974 г.; Би Би Си пък твърди, че името му всъщност е Робин Банкс. В своето единствено интервю той не се разкрива, подсказва само какъв е и какво го стимулира. „Когато бях малък, мечтаех да оставя своя следа. Исках хората да ме чуят, но в този огромен свят никой никого не слуша… тогава взех спрея в ръце и накарах всички да ме забележат.“ „Уикипедия“ посочва като негово образование улицата. Той става част от нея, слуша „Масив Атак“, а в края на 90-те години на миналия век започва да рисува графити със свободна ръка и се присъединява към групата DryBreadZ в Бристол. „Реших да направя нещо автентично. Трябваше да измисля начин как да рисувам графити толкова бързо, че полицията да не ме улови. Започнах да правя шаблони, първият беше онзи, на който двама полицаи се целуват“, разказва Банкси. През 2000 г. усвоява техниката стенсил графит, която изисква много по-малко време за завършването на една творба. Тази улична техника подразбира предварително създаване на форми от картон, хартия, ламарина или други тънки материали, от които могат да се режат шаблони. Върху тях боята се на- нася със спрей или с четка. След свалянето на шаблона рисунката остава върху дадената повърхност. Предимствата на тази техника са бързината на нанасяне и възможността за повече от една репродукция. Ако графитите са в няколко цвята или трябва да се създаде усещането за перспектива, се правят няколко шаблона, върху които се нанасят боите. Така тези графити винаги могат да бъдат допълвани, а ако творбата бъде увредена, то тя лесно подлежи на поправка. Шаблоните, които Банкси използва, са прецизно изработени и това дава повод за предположението, че са правени с помощта на компютър. Неговите графити, създавани с два или повече шаблона, са твърде специфични и лесно могат да бъдат разпознати. Обикновено ползва оставящи силно впечатление картини на известни личности, към които прикачва елементи на черен хумор или някоя крайно противоречива творба. „Имаме огромни билбордове, които ни пробутват какви ли не продукти, защо тогава да няма място за отговор“, чуди се Банкси и обяснява защо решава „да премине от стената към платното“: „Започнах да „унищожавам“ и стени, и статуи и най-после реших да пренеса графитите върху платно. Правех „репродукции“ на известни картини и добавях към тях някой свой елемент. Така преправих Моне, между неговите водни лилии нарисувах количка за покупки и конус като пътни знаци, които се поклащат върху водата, и за да си остана вандал докрая, се промъкнах с моята картина в галерия „Тейт“ и я закачих, като, разбира се, подписах този шедьовър“. Докъде може да стигне неговият „ванда- лизъм“ подсказва и фактът, че при промоцията на дебютния албум на Парис Хилтън Банкси заменя 500 нейни дискове със свои в 48 британски музикални магазина. Дори преработва и обложката – рисува кучешка глава върху тялото на Парис и озаглавява песните й по свой начин – „Защо ли съм известна?“, „За какво съм“, „Какво ли направих аз“. Няколко компактдиска били купени, преди да бъдат изтеглени от продажба, а някои по-късно били продавани онлайн по 750 паунда. По този повод художникът казва: „Тогава имах непреодолимото желание да скроя някому номер“. За някои е гений, за други вандал. Със своя герила арт стил Банкси се прочува по стените в Лондон, Бристол, Брайтън, навсякъде, дори и на стената, която разделя Палестина от Израел. Мястото си на първите страници извоюва благодарение на ексхибиционизма си. В своя сайт www. banksy.co.uk посочва като един от създа- телите на графити някогашния китайски лидер Мао, отбелязвайки, че той е отговорен за смъртта на 30 милиона души и в тази връзка не пропуска посланието: „Не се заяждай със създател на графити“. Графитите му са интересни и нерядко комбинирани с лозунги. Банкси отправя послания срещу войната, рекламата и капитализма. В изкуството му не са случайни темите, свързани с животни (маймуни и плъхове), с полицаи, войници, деца и възрастни. Изработва самозалепващи се етикети (The Neighbourhood Watch Subvert), скулптури (The Murdered Phonebox) – счупена английска кървяща телефонна кабинка със забодено в нея острие. Оставя я в Сохо, откъдето по-късно я махат. Но „Бритиш Телеком“ въодушевено реагира със съобщението: „Това е невероятен визуален коментар за трансформацията на „Бритиш Телеком“ от старомодна компания в модерен доставчик на всички услуги в областта на комуникациите“. Банкси става автор и на обложката за албума на британската група „Блър“ Think Tank. При едно посещение в Лос Анджелис през 2003 г. прави пърформанс с рисунки върху животни в един склад. Интересът му към създаване на бунтарски проекти не угасва с „Лилиите“ на Моне. „Довършва“ и картината на Едуард Хопър „Нощни птици“, рисувайки английски футболен фен, който, облечен в шорти с британското знаме, хвърля камък във витрината на кафенето, в което седят среднощните посетители на Хопър. След това Банкси отива в музея, в който е изложена оригиналната творба, и оставя близо до нея адаптирания вариант. Негови приятели дори запечатват това с фотоапаратите си. Казват, че минало доста време, преди служителите в музея да забележат, че с картината нещо не е наред. С течение на времето популярността на Банкси расте и неговите принтове се продават на все повече аукциони. Кралица Виктория като лесбийка, принтовете на Кейт Мос в стила на Мерилин Монро на Уорхол и Мона Лиза с капеща от клепачите й зелена боя достигат цена над 50 000 паунда и Банкси отново се забавлява, рисувайки стенсил на търг, на който се наддава за негова творба, с надпис: „Нима е възможно да сте такива идиоти, че да купувате това сране“. В Бристол собственици на къща с графит на Банкси не могли да я продадат, защото купувачите поискали да я пребоядисат, но не получили разрешение за това. Също в Бристол на една фасада бил изобразен любовник, който виси от прозореца, а ревнивият съпруг наднича, търсейки го. Този стенопис станал причина общината да свика референдум и гражданите да решат дали той трябва да остане на сградата или не (това иначе била клиника за хора със сексуални проблеми). Почти 100% от гражданите гласували за оставането на стенописа. Негово дело е и застрашаващата табела „Внимание, радиоактивно изтичане!“ в парка „Сейнт Джеймс“, която вдига на пожар местните власти. Близо до табелата застава полицай, за да успокоява хората, което на свой ред засилва ефекта от арт хаоса, създаден от Банкси. Измисля и не една акция в зоологически градини. Благодарение на него маймуните се сдобиват с табели „Аз съм известна личност. Измъкнете ме оттук!“, а в клетката на пингвините се появява надпис „Писна ни от тази риба!“. По време на фестивала в Нотинг Хил Банкси отпечатва банкноти с образа на принцеса Даяна и ги разпространява, като дори част от тях пробутва в околните магазини. Семейство от Бристол пуска обява, че продава къщата си само защото една от външните стени е с рисунка на Банкси и това значително вдига цената на имота. През 2007 г. той бива отличен с приза „Най-велик жив британец“. В същото време въпреки голямата им стойност графитите на Банкси се заличават поголовно от общинските власти наред с всички останали рисунки по стените. И това неминуемо вдига цената на изображенията. Творбите му се търгуват за трицифрени суми. Холивудски звезди са готови да платят колкото им поискат, за да притежават парчета мазилка, докоснати от Банкси. Негови почитатели му са Джъд Лоу, Киану Рийвс, Кристина Агилера, Брад Пит, а неотдавна Анджелина Джоли брои 400 000 долара за негова творба на един търг в Лос Анджелис. „Картините ми достигат главозамайващи цифри. Спомням си времето, когато давах картина за едно подстригване в кварталния фризьорски салон, днес те са в музеи и по стените в световните метрополии“, връща се в спомените си Банкси. „Графитите са из куство, което се опитва да живее… мисля, че нямам нищо против.“ През 2010 г. художникът на графити прави режисьорския си дебют с псевдодокументалния филм „Изход от лавката за сувенири“. Той е номиниран за „Оскар“ в категорията документално кино. По време на церемонията Сънсет булевард осъмва с негови творби, между които пияният Мики Маус и кучето, което пишка из Бевърли Хилс. „Лос Анджелис Таймс“ се пита: „Дали това е маркетингов трик, или Банкси наистина се е появил в града?“. Реакциите са различни – властите махат билборда Livin’ the Dream, на който пияният Мики и друсаната Мини се държат крайно „неприлично“. Любопитна е и историята, която предшества създаването на този филм. Идеята е на родения в Париж Тиери Гета, голям почитател на любителското видео. Цели осем години той обикаля Европа с графити художници, включва се в нощните им акции и документира работата им. Мистерия си остава как през 2006 г. Гета се свързва с Банкси и как го убеждава да гледа суровия материал на филма. Реакцията на Банкси е в познатия му стил: „Материалът прилича на работа на психар с камера в ръка“. Той пренарежда историята и разказва подробности, свързани с графити изкуството. В имейл до „Ню Йорк Таймс“ Банкси обяснява колко трудно е един филм да пресъздаде първичната мощ на изкуството, „тази история за всекидневие, мечти и безмозъчен вандализъм“. Една от последните новини, свързани с Банкси, съобщава, че творбата му „Робски труд“, която през февруари изчезна от стена в Лондон, е продадена на частен търг за 900 хиляди британски лири. През май 2012 г. графитът, изобразяващ босоного дете, което шие на машина британския флаг, се появи на стената на лондонски магазин в квартала Уд Грийн. „Робски труд“ бе реакцията на Банкси срещу празненствата по повод 60-го- дишнината от управлението на Елизабет II. 

чети още

Автографът на Лоран

Къде похапват Тина Търнър и Пол Маккартни?

Пиеса за една библиотека, заводите „Круп“ и пет литра масло

Всички обичат Васко Василев