Ало, Рим!

Из дневника на една римлянка – Ана Капор, известна художничка, дъщеря на прочутия писател Момо Капор.

Ден трийсет и девети! Месихме хляб, ръкопляскахме на лекарите, плачехме, пеехме, изгледахме филмите, които в живота си бяхме пропуснали, прочетохме книгите, които желаехме и онези, които не желаехме, но ги имахме у дома, следихме графиката на заразата и предвиждахме нейния ръст или спадане, сравнявахме броя на починалите в страните по света, радвахме се с онези, които оздравяваха, утешавахме онези, които бяха изгубили някого, купувахме храна за по-възрастните, за да не излизат, гледахме преките предавания на кризисните щабове по света, занимавахме се със себе си и с децата си, гледахме как парковете стават гробища, правехме упражнения, готвехме здравословна храна, подреждахме дома си, карахме се с приятелите, които мислят другояче (приятелството сигурно и не е било така искрено), научихме се да купуваме храна онлайн, подстригвахме се сами, водихме си дневници,  разбрахме с какво точно се занимават епидемиолозите, носехме маски и ръкавици, миехме ръцете си със спирт и дезинфикцирахме улиците и къщите си.

А сега, моля ви, върнете ни нашите животи. Разбрахме всичко и в бъдеще ще се се държим по-добре, но това премного трае и никому вече не е интересно. 

Как се изключва тази игра? Къде е „game over”?

И още нещо. Престанете да ни плашите с това, че нищо няма да е като преди. Оставете ни на мира да си живеем погрешно, както и преди, над това поне ревностно се трудихме – на разни меридиани, по цялата планета.

Да не би случайно този нещастен епизод да ни разколебае? Да не би заради него да поставим всичко под въпрос?

Няма. Ще повтаряме същите грешки както и досега. Само това веднъж да отмине.

чети още

Пиеса за една библиотека, заводите Круп и пет литра масло

Споменът за живот, в който (не) си бил

„Перестройката“ на Владимир Путин

Формулата на унищожението